Търговските спорове в новия ГПК

Едно от най-честите оплаквания на бизнеса от правосъдието е мудността. Новият Граждански процесуален кодекс (ГПК) е предвиден с цел да ускори производствата по делата, като за това там е предвидено специално исково производство за разглеждане на търговските спорове.

Производството по тях се прилага единствено по отношение на споровете, родово подсъдни на окръжния съд като първа инстанция. Спорове, които могат да бъдат квалифицирани като търговски и са подсъдни на районния съд, ще бъдат разглеждани по общия ред, а не по облекчената процедура на окръжния съд. Оправдана причина за това разграничение няма освен недоглеждането от страна на депутатите. Според първоначалната идея на законодателите всички търговски спорове трябваше да бъдат разглеждани от окръжен съд като първа инстанция, но така окръжните съдилища щяха да се наводнят с дела с незначителен материален интерес. Затова парламентът съвсем разумно промени ГПК в частта, касаеща родовата подсъдност и делата с материален интерес под 25 хил. лв. се разглеждат от районния съд като първа инстанция. За съжаление тази промяна не беше съобразена с друга разпоредба, че производството по търговски спорове ще е приложимо само за дела, решавани от окръжния съд като първа инстанция. Донякъде утешение за търговците с претенции под 25 хил. лв. е обстоятелството, че те ще могат да предявяват вземанията си по реда на заповедното производство, относимо към делата, подсъдни на районния съд. Но то лесно може да бъде осуетено от длъжника, като последният попълни възражение, за което няма изискване дори да бъде мотивирано. Тогава претендиращият трябва да предяви иска си по общия ред.

Двойна размяна на книжа

С новия кодекс се въвежда т.нар. двойна размяна на книжа, при която, след като ищецът подаде исковата молба, съдът изпраща препис от нея на ответника, като той трябва да представи отговор в двуседмичен срок. Той трябва да съдържа становище по молбата, възражения, да представи всички писмени доказателства, на които се основава неговото твърдение, и да посочи всички доказателства, чието събиране ще иска. При положение че не подаде отговор, той не може да направи това по-късно.

В двуседмичен срок след получаването на отговора ищецът има право да предяви допълнителна искова молба, в която да посочи нови обстоятелства, както и да представи или изиска събирането на други доказателства, които не е могъл да изиска или представи с първоначалната искова молба. Такива могат да бъдат тези, които се отнасят към твърденията в отговора на исковата молба от ответника. След като представи допълнителната искова молба, на ответника се предоставя възможност в двуседмичен срок да даде допълнителен отговор.

Смисълът на тази двойна размяна на книжа е в ускоряването на гражданския процес. От една страна, така се стига до предварителната размяна на всички писмени доказателства по делото - практиката показва, че при голяма част от търговските дела не се налага събирането на допълнителни доказателства освен на писмените такива. От друга страна, отделянето на спорното от безспорното става на един по-ранен етап преди първото заседание по делото. На трето място, по този начин се постига една предвидимост в процеса и се осуетява възможността някоя от страните да поднесе процесуални изненади.

Неприсъствено решение

Новият ГПК въвежда и т.нар. неприсъствено решение. Неговите правила се отнасят както за производствата по търговски спорове, така и за тези по общия ред. На възможността търговецът да бъде осъден с неприсъствено решение следва да се обърне особено внимание поради факта, че неприсъственото решение в по-сериозна степен може да засегне търговците, отколкото другите правни субекти.

Ако след като ищецът е предявил исковата си молба, ответникът не представи в срок отговор на иска, след това не се яви в първото заседание по делото и ако искът е подкрепен с писмени доказателства, съгласно които искът е вероятно основателен, ищецът може да поиска постановяване на т.нар. неприсъствено решение. Същото право е дадено на ответника, ако ищецът не се яви в първото заседание по делото и не вземе становище по отговора на исковата молба. Неприсъственото решение е решение, установяващо в полза на страната, предприела процесуални действия в рамките на процеса, че твърденията й спрямо страната, която не е упражнила своите права, са основателни.

Практическото значение на неприсъственото решение е с оглед на спецификата на призоваване на търговците. Ако търговецът не бъде открит на адреса по регистрация, всички съобщения се смятат за редовно връчени. Така че, ако по някаква причина по адреса на управление на търговеца няма кой да приеме призовката, е напълно възможно той да бъде осъден с неприсъствено решение, без да има възможност да се защити. Неприсъственото решение е окончателно и като такова не може да бъде обжалвано.

от Васил Георгиев - доктор по право, адвокатско дружество "Кръпов и Варадинов"