Банката работи, поради нашето доверие. Ние даваме на банката пари, за да ги пази за нас, а след това банката се обръща и ги дава на някой друг, за да печели пари за себе си. И все пак, повечето от нас имат пълно доверие в способността на банката да защити парите ни и да ни ги даде, когато ние си ги поискаме.
Защо ние се чувстваме по-добре когато нашите пари са в банка, отколкото когато са под дюшека? Дали е само поради факта, че те плащат лихви по нашите сметки? Дали е, защото ние знаем, че ако имаме парите в джобовете си, ще ги изхарчим? Или е просто поради удобството, че сме в състояние да използваме дебитни карти и да не носим пари в брой? Всяка от тези причини и всички заедно може да бъде отговорът, особено с удобствата на електронното банкиране днес. Сега ние можем просто да поставим дебитна карта или да щракнем върху бутона "плати" на уеб сайта на банката.
В тази статия, ние ще разгледаме света на банкирането и ще видим как работят тези институции и защо ние трябва (или не трябва) да им се доверим с нашите трудно спечелените пари.

Какво е банка?

Според енциклопедия Британика, банка е:
Институция, която търгува с пари и техните заместители, както извършва и други финансови услуги.
Банките приемат депозити и отпускат заеми и извличат печалба от разликата в лихвените проценти, съответно платени и получени.
Банките са от решаващо значение за нашата икономика. Основната функция на банките е да влагат пари на вложителите за заеми, които може да използвате, за закупуване на жилища, бизнес и др.
Когато депозирате парите си в банката, парите ви отиват в голям склад за пари заедно с всички останали, и вашата сметка е заверена със сумата на Вашия депозит. Когато теглите пари, тази сума се приспада от баланса по сметката си. Лихвата, която вие печелите от вашия баланс също се добавя към сметката си.
Банките създават пари в икономиката чрез вземане на заеми. Размерът на парите, които банките могат да отпускат като заеми е пряко засегната от задължителните резерви, определени от закона. Задължителните резерви понастоящем са 10 на сто от общия обем депозити в банката. Тази сума се съхранява в специална сметка в националната банка. За да видите как това се отразява на икономиката, мислете така... Когато една банка получава депозит от 100 лева, може след това да отпуска заеми до 90 лева. Тези 90 лева отиват обратно в икономиката, за закупуване на стоки или услуги, но обикновено завършват пътя си, депозирани в друга банка. Следващата банка след това може да дава заеми от 81 лева на база депозираните 90 лева и 81 лева отиват в икономиката, за да закупят стоки или услуги и в крайна сметка се депозират в друга банка, която отново отпуска заеми като процент от депозита.
По този начин, парите растат и се вливат в икономиката в много по-голям размер, от реално съществуващите. Тези 100 лева осъществяват много по-големи пулсации в икономиката, отколкото може да си представим! Ефектът се нарича парично или депозитно или кредитно мултиплициране. При идеалния случай при налични 100 лева депозит може да раздададе 900 лева кредити. По-опростено процесът може да е описан и така. Ако банката получи 100 лева депозит, то тя не заделя 10 лева за задължителен резерв, а заделя всички 100 лева за задължителен резерв. Впоследствие тя може вече да отпусне 900 лева кредити, защото 10% или тези 100 лева са заделени като резерв.

Как банката работи?

Ние вярваме, че банката ще има пари за нас, когато искаме да ги получим. Това, което е трудно да се разбере, е фактът, че докато хората влагат пари в банката всеки ден, банката заема на други хора същите пари, а и повече, всеки ден. Банките постоянно дават по-големи кредити, отколкото имат пари в брой. Това е малко плашещо, но ако отидете в банката и си поискате парите, ще ги получите. Въпреки това, ако всички отидат до банката по същото време и изискат парите си (run on the bank), обикновено възниква проблем.
Въпреки че законът изисква банките да поддържат определен процент от парите си в резерв, ако всички дойдат да изтеглят парите си по едно и също време, той няма да бъде достатъчен. В случай на банков фалит, парите ви са законово защитени до определен размер. Ключът към успеха на банкирането обаче, все още се крие в доверието, което вложителите имат по отношение на способността на банката да расте и да съхранява парите им. Тъй като банките разчитат толкова силно на доверието на вложителите, а доверие изисква насреща си почтеност, то банковата индустрия е силно регулирана от държавата.

Как банките печелят пари?

Банките са точно като другите фирми. Техният продукт просто са парите. Другите фирми продават стоки или услуги; банките продават пари - под формата на заеми, банкови гаранции и други финансови продукти. Те печелят от лихвата, която получават по кредитите, защото тази лихва е по-висока от лихвата, която плащат по сметките на вложителите.
Лихвеният процент по банковите заеми, зависи както от броя на хората, които искат да вземат заеми, така и от сумата на парите, които банката има на разположение, за да отпуска заеми. Както споменахме в предишната част, също зависи от размера на задължителните резерви в националната банка.
Заемането на средства е рискова дейност. Една банка никога не знае дали ще получи парите си обратно. При това рискът е по-голям при по-висок лихвен процент на банковия заем.
Банките печелят и от такси за услуги, свързани с банкирането. Заемите също са съпроводени с набор от такси. Друг източник на доходи за банките са инвестициите в други активи.

Колко сигурни са парите ви в банка?

Съгласно Закона за гарантиране на влоговете в банките, парите ви, вложени в лицензирана българска банка са гарантирани в размер до 196000 лева. Това важи за български и чуждестранни физически и юридически лица с влогове в лева и валута. Ако парите са в няколко влога в една и съща банка, те се сумират и са гарантирани до този размер.
Гарантирани също са и лихвените плащания по влоговете, ако сумарно влога и лихвата не превишават 196000 лв. При фалит на банка, сумите се изплащат в лева, 20 работни дни след обявения фалит на банката от БНБ.
Допълнителни въпроси, относно Фонда за гарантиране на влоговете в банките може да задавате на техния тел. 070014403 на цената на един градски разговор.

Според изискванията на чл.97а на ЗДДС:
"Чл. 97а. (2) На регистрация по закона подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка."
А според чл.21, ал. 2:
"Чл. 21. (2) Мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя."
Т.е. ЗДДС има регламенти. При проверка или ревизия вие трябва да разграничите всички получени приходи по показателите:
- дали са от данъчно задължено или от незадължено лице;
- мястото на установяване на дейност.
Най-вероятният изход е, че следва да се регистрирате по ЗДДС независимо от оборота.
Фактури следва да издавате на данъчно задължените лица, а отчет за извършените продажби на данъчно незадължените лица.
Проблемът ще е ваш, ако не сте успели да идентифицирате клиентите си, а не на Paypal.

1. ЗДДС

Чл. 21 (2) Мястото на изпълнение при доставка на услуга е:

1. мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при:

а) експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот;

б) услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други;

Т.е. мястото на изпълнение не е на територията на страната

 2. Чл. 12. (1) Облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.

Т.е. не се извършва облагаема доставка

 3. Чл. 25. (4) При доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл. 6, ал. 2, всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо.

(5) На датата на възникване на данъчното събитие по ал. 2, 3 и 4:

2. възниква основание за освобождаване от начисляване на данък за освободените доставки и доставките с място на изпълнение извън територията на страната.

Т.е. на датата на получаване на аванса е възникнало данъчно събитие с основание за освобождаване от начисляване на данък.

 4. Чл. 113. (1) Всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.

Т.е. следва да се издаде фактура

 Друг е въпросът със задължението за регистрация в страната-членка…

Ако сте закупили лекия автомобил с редовна данъчна фактура, но не сте се възползвали от правото си на данъчен кредит поради разпоредбите на чл.70, ал.1, т.4 от ЗДДС, то, съгласно чл. 50, т.2 на ЗДДС не сте длъжна да начислявате ДДС.