Обърнете внимание

Януари 2014 (1) Декември 2013 (1) Ноември 2013 (1) Октомври 2013 (1) Декември 2012 (1) Юни 2010 (1) Март 2010 (2) Декември 2009 (1) Август 2009 (1) Юни 2009 (1) Май 2009 (1)
19 Януари 2014 г.Осигурителна измама според проекта за нов Наказателен кодекс

Желая да внеса малко повече яснота по въпросите, касаещи плащането на осигуровки според проекта за нов Наказателен кодекс, който е внесен в Народното събрание.
Създаден е изцяло нов Раздел ІV Престъпления против осигурителната система. Ето текста от проекта:
„Осигурителна измама
Чл. 339. (1) Длъжностно лице, което осуети установяване или заплащане на задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване, за допълнително задължително пенсионно осигуряване или за задължително здравно осигуряване в размер на не по-малко от двадесет и пет установени за страната минимални работни заплати, като:
1. наема работна сила без договор;
2. обяви осигурителен доход в по-малък размер от действителния за осигурено лице;
3. не подаде декларация;
4. потвърди неистина или затаи истина в подадена декларация;
5. състави или използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ;
6. унищожи, укрие или не съхрани в законоустановените срокове счетоводни документи, счетоводни регистри или ведомости за заплати, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с лишаване от право по чл. 60, ал. 1 или 2.
(2) Когато предметът на престъплението е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години и лишаване от право по чл. 60, ал. 1, като съдът може да наложи и конфискация до една втора от имуществото на дееца.
(3) Когато задълженията за задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване, за допълнително задължително пенсионно осигуряване или за задължително здравно осигуряване са в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.
(4) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното или неплатеното задължение за държавно обществено осигуряване, за допълнително задължително пенсионно осигуряване или за задължително здравно осигуряване бъде внесено заедно с лихвите, наказанието по ал. 1 е лишаване от свобода до две години и глоба до петстотин лева, а по ал. 3 – лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева.
(5) Когато предметът на престъплението е в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години, конфискация на не по-малко от една втора от имуществото на дееца и лишаване от право по чл. 60, ал. 1 или 2.
(6) Лицето, подлежащо на задължително осигуряване, не носи наказателна отговорност по ал. 1 – 3, включително и за подбудителство и помагачество.”
(Тук особени опасения предизвиква (6), открито поощряваща доносничеството, особено при възникнали трудови спорове.)

Според проекта на НК:
„Длъжностно лице” е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, постоянно или временно: …
в) ръководна работа в юридическо лице или при едноличен търговец;…”
Националният класификатор на професиите поставя Главния счетоводител в Раздел 1 (Ръководни служители), класификатор 1231 - Ръководни финансово-счетоводни служители (напр.: гл.счетоводител).
Не открих описание на професията Главен счетоводител, освен в отменения Закон за счетоводството (чл.48 – чл.50). Тълкуванието тук е, че независимо дали лице или външно предприятие е назначено за главен счетоводител и независимо от наличието на подписан договор, ако то организира счетоводството и подписва отчетни документи, то на практика е главен счетоводител (интересно е, че първия вариант на проекта за НК предвиждаше единствено работодателя да е лицето, отговорно за заплащане на осигурителните вноски, „длъжностно лице” беше добавено впоследствие).
Според нашите договори за счетоводно обслужване, ние поемаме ангажимент за изготвяне на ведомости за заплати, а в голям процент от обслужваните фирми, ние превеждаме осигуровките, а често и заплатите на служителите. Има и доста колеги, специализирани в обслужването на ТРЗ и личен състав.
Всъщност точно ние - счетоводителите се явяваме отговорното длъжностно лице, което е визирано в чл. 339.
Заключението е, че в договорите ни за счетоводно обслужване трябва да залегнат изрични и прецизни клаузи, които да ни оневиняват при обстоятелства, установени по чл.339 от НК. И въпреки това, пак ще сме силно уязвими при констатиране на подобни „престъпления”.