Учениците му го нарекоха Професора, и то не заради университетската му титла, а заради житейското му призвание.

ОТ ПЪРВО ЛИЦЕ

Две неща са ме направили такъв, какъвто съм. Първо, че съм арменец и нося гена на един изстрадал народ, бежанец без родина, и второ, че съм имал щастието да се родя в Пловдив. Моето детство беше приказка. Старият град - там има едно енергийно поле, около Хисар капия. Всичко това, което е под земята - руините, разните могили, старите къщи от Възраждането, няма начин там да не бродят духове, има някаква топлина.
 Съжителствахме всички етноси - гръцката махала, българската махала, зад Хисар капия циганската махала, евреите в Ортамезар. Тази мултинационалност съм я усетил отрано и съм я приел като нещо естествено. Другостта съм я срещнал не в агресивно състояние, а в детската идилия. Затова съзнавам, че в кръвта си съм арменец, в съзнанието - българин. А всъщност съм космополит.
Докато отивах на училище, аз минавах покрай Джамията, после покрай протестантската църква. Учебните ни занятия започваха с молитва в една малка църквичка в двора на училището. С приятели ходех в Синагогата, в православния храм „Света Богородица”. Скъпи са ми нещата от детството, защото те говорят за една хармония.
 Първото момиче, което целунах в Пловдив, в училището, до чешмите, после стана моя съпруга. Беше хубаво: тези тепета, особено арменското! Любовта цъфтеше, това бяха едни красиви майски нощи.
Аз не гледам толкова мрачно на новото време. Преди 2400 години Сократ също е смятал, че светът отива към катастрофа. Но се оказа, че не е така.
Има висши сили, които наблюдават и хармонизират нещата. Вярвам, че ако човечеството запази разнообразието си, различността си - като север и юг, изток и запад, като жълто и черно, различните религии и ценностни системи, нещата ще се хармонизират. Краят ще настъпи, когато някой каже: „Ей така трябва да бъде”. Тръгнем ли към уеднаквяване, ще бъде страшно.
Безпомощен съм. Когато внезапно срещу мен се изправи злото, аз губя рефлекса за самозащита. Злото ме парализира.
Мисля, че Достоевски е бил най-близо до истината. В човека са заложени и доброто, и злото, и ангелът, и сатаната. Законите, порядъкът трябва да респектират злото и да го държат в страх, за да не се изяви.

Едно скорошно интервю от в-к Новинар...

- Проф. Азарян, като арменец чувствате ли се обиден, че българският парламент не желае да приеме декларация, осъждаща геноцида над арменците, а депутатите от една българска политическа партия не почетоха паметта на жертвите?

- Говорейки за геноцида и зверствата на турците, аз не искам да кажа нищо лошо за турския народ. Това го казвам не от куртоазия или от някакви конюнктурни съображения. Някои от най-близките ми приятели са турци. След като съм казал това нещо, надявам се, че правилно ще бъда разбран. Няма арменско семейство, което да не е пострадало по време на кланетата през 1915 - 1917 г. Затова денят, в който парламентът обсъждаше арменския геноцид, е вълнуващ ден за арменците. Той идва веднага след траурния митинг, който ние имахме на гробищата. Всяка година на 24 април (бел. ред - на тази дата през 1915 г. турските власти арестуват и убиват почти всички арменски интелектуалци, живеещи в Османската империя) ние организираме такива поклонения. Тази година беше за 92-ри път.
Потискащо впечатление прави, че от няколко години медиите в лицето на националните телевизии и повечето вестници не отразяват това събитие. На митинга на 23 април пред Арменския дом от политиците дойде единствено депутатът от ОДС Любен Дилов-син. Арменците много емоциоално следят поведението на политиците и в това отношение отсъствието на представители на трите управляващи партии не можеше да не направи впечатление. Това беше едно логично продължение на това, което се случи преди една година в парламента, когато пак беше поставен въпросът за приемане на декларация, осъждаща геноцида. И този път обаче декларацията пропадна по абсурдни и смешни обяснения най-вече от страна на БСП. Направи впечатление и срамното отстъствие на депутатите от ДПС в пленарната зала, защото имали заседание. Това е толкова унизително. Жестовете на опозицията обаче ми вдъхват надежда. Искам да вярвам, че с влизането ни в Европейския съюз на партиите, които ще ни представляват по-нататък в нашето Народно събрание, ще става все по-трудно да отказват да видят този проблем.
Никога няма да забравя това, което ми каза дядо ми, когато още бях съвсем малко дете и сънят ми беше смутен от разказите за геноцида на моите родители. Дядо ми видя, че не мога да спя, и веднъж ми каза: "Мойто момче, не обръщай внимание на тези приказки, които говорят. Турчинът е много свестен човек - мъдър и дружелюбен. Но като почне ходжата да пее от минарето, и той става друг." Това ми направи много силно впечатление - как някой може да става друг, продължавайки да бъде той.
Бих искал да ви цитирам американския посланик в Турция по време на кланетата - Хенри Моргентау. Той казва: "Заради това, че не успях да спра унищожението на арменците, за мен Турция се превърна в място на ужасите." Геноцидът е факт, а непризнаването на геноцида е нова много по-мрачна фаза на геноцид. Това е опит да се преправя историята, като се демонизират жертвите, а се героизират палачите. Този проблем, разбира се, за нас, които сме съседи с Турция и се гордеем, че сме членове на европейското семейство, е от изключително значение. Ако ние продължаваме да отричаме геноцида над арменците и нашият парламент смята, че няма право да се произнесе по исторически въпроси, то утре ще бъдат оспорени клането в Батак, Априлското въстание и обесването на Левски. Ще изкарат, че и Левски е терорист. Тези неща са свързани.

- Не е ли парадоксално, че България приема арменските бежанци, а днес парламентът отказва да признае геноцида?

- Разбирам, че това се прави по чисто политически съобръжения. По отношение на този проблем, а и не само по този въпрос, Турция никога не признава грешките си. Това е официална политика от края на Първата световна война. Както виждате, те са непреклонни и за Кипър. Нашето правителство не иска да си развали рахатлъка. Има страх от една мощна Турция във военно отношение и от един електорат, който е от етнически турци. Откакто са станали промените, все те са във властта. Турция не е само Ердоган, Гюл. За мен Турция са обикновените хора. Там има невероятно будна интелигенция. По повод убийството на турския журналист от арменски произход Хрант Динк в Турция бяха огранизирани многолюдни митинги и бяха издигнати лозунги "Аз съм арменец". Толкова правителства реагираха с декларации във връзка с това убийство, само нашето правителство и парламент не обелиха дума.

- Проф. Азарян, според вас може ли да се прави аналогия между арменския геноцид и възродителния процес?

- По повод убийсвото на Динк официалното изявление на турското правителство беше, че са възмутени от този акт на варварство и че убийците на Динк ще бъдат хванати и справедливо наказани. Турското правителство обаче не го наричаше с арменското му име, а с турското. Все едно сега да произнасяме българските имена на нашите турци. Това е абсурд. Все едно да кажем сега вместо Ахмед Доган - Меди Доганов. Аз на него му свалям шапка. Той е много добър политик. Това не може да му се оспори и човек не може да им се сърди. Те си гледат своя интерес. Но ние сме глупаците.

- Ако трябваше да поставите пиеса за това, което стана преди дни в българския парламент, какъв жанр бихте избрали - трагедия или трагикомедия?

- Трагичен фарс. Защото напускането на ДПС с обяснението, че са имали заседание, връщането на някои и изявлението на Лютви Местан, изказването на шефа на парламентарната група на левицата Михаил Миков - всичко това е фарс. А все пак става дума за милион и половина изклани арменци.

- Има ли ваши прароднини, които са загинали по време на геноцида?

- Родът на баща ми е минал по-леко. Те са се изселили през 1913 г.по време на Балканската война заедно с изтеглянето на българските войски. Но родът на майка ми е преживял геноцида и оттам имаме много роднини, които са загинали.

- Може ли да има прошка и трябва ли днешна Турция да бъде виновна за това, което е станало в пределите на Османската империя преди 92 години?

- За нас, арменците, това е въпрос на обет пред нашите прадеди. Старият завет казва "Око за око, зъб за зъб". Но арменците са християни и те чакат признаването на геноцида. Ние не мразим никого. Ако за арменците това е въпрос да умрем спокойно, мисля, че за турците това не е по-маловажно. Едно време Кадаре имаше една теория, че трагедията като жанр се е родила при древните гърци. Според него Есхил е човекът, който е написал първата трагедия от чувство за вина на древните гърци за това, че няколко столетия преди това са унищожили един град-държава и един народ. Затова след толкова години, носейки това нещо, те почват да пишат драми, трагедии, в които рисуват колко смели и достойни са били и Хектор, и Парис, а Елена пък била много красива. Така се ражда катарзисът. Никак не е дребнаво това, което ЕС иска от Турция по отношение на приемането й. Въпроси като Кипър, арменският геноцид, правата на кюрдите - това са неща, които ще извисят турския народ. Проблемът на Турция винаги е бил, че е разпъната между Азия и Европа - стреми се към Европа, но остава в Азия. Похвално е, че искат да се приобщят към Европа.

- Какво смятате за приемането на Турция в ЕС?

- Аз бих бил по-внимателен към този въпрос, ако зависеше от мен. Има условия, които трябва да изпълни. Тези неща не стават на доверие, те стават с доказани жестове. Самият акт на признаване на геноцида вече е като искане на прошка. Отново искам да се върна към убийството на Динк. Хванаха убиеца - това е едно 20-годишно момче. Непосредствено след ареста му беше публикувана една негова снимка - той стои прав и държи турското знаме, а от двете му страни са турските полицаи. Това малко прилича едно време на календарите, посветени на героите от Освобождението. Аз дълбоко съчувствам на това момче. Той не е виновен, той е възпитаван в омраза. Все пак 90 години на този народ му е втълпявано, че не е имало геноцид, а е имало арменци, които са живели в Турция, които започнали да воюват срещу турската власт в един много труден момент по време на Първата световна война и в продължение на 90 години пред цял свят злепоставят турския народ. Един млад човек, който е идеалист, който е възпитаван в любов към родината си, колко болезнено може да преживее това нещо. Това е голямото престъпление.

Лека му пръст,страхотен режисьор и Човек ....Величие....