Новини

Февруари 2015 (1) Декември 2014 (1) Ноември 2014 (2) Октомври 2014 (2) Септември 2014 (1) Август 2014 (3) Юли 2014 (2) Юни 2014 (1) Април 2014 (5) Март 2014 (5) Февруари 2014 (4) Януари 2014 (5) Декември 2013 (7) Ноември 2013 (3) Октомври 2013 (7) Септември 2013 (3) Август 2013 (5) Юли 2013 (3) Юни 2013 (2) Май 2013 (8) Април 2013 (10) Март 2013 (3) Февруари 2013 (4) Януари 2013 (6) Декември 2012 (8) Ноември 2012 (3) Октомври 2012 (4) Септември 2012 (3) Август 2012 (4) Юли 2012 (4) Юни 2012 (6) Май 2012 (12) Април 2012 (10) Март 2012 (4) Февруари 2012 (9) Януари 2012 (5) Декември 2011 (6) Ноември 2011 (5) Октомври 2011 (9) Септември 2011 (6) Август 2011 (7) Юли 2011 (7) Юни 2011 (9) Май 2011 (6) Април 2011 (11) Март 2011 (10) Февруари 2011 (15) Януари 2011 (15) Декември 2010 (11) Ноември 2010 (14) Октомври 2010 (13) Септември 2010 (6) Август 2010 (17) Юли 2010 (16) Юни 2010 (18) Май 2010 (15) Април 2010 (23) Март 2010 (30) Февруари 2010 (24) Януари 2010 (18) Декември 2009 (17) Ноември 2009 (22) Октомври 2009 (25) Септември 2009 (23) Август 2009 (15) Юли 2009 (22) Юни 2009 (17) Май 2009 (4)
Глобата за невнесен финансов отчет ще зависи от оборота

Управляващите подготвят строги мерки за некоректни фирми. Правителството обмисля компаниите, които не внасят годишни финансови отчети, да бъдат санкционирани според оборота им, научи "Сега". Това ще вдигне значително размера на глобата, която сега е до 3000 лева за първо нарушение. Мярката се налага, тъй като има фирми, включително и чуждестранни инвеститори, които си спестяват задължението и така на практика крият отчетите си. Работна група към вицепремиера Даниела Бобева вече работи по промените.

Някои от големите компании пък са намерили вратичка в законодателството - те отговарят частично на изискването да обявяват финансовото си състояние, показва справка на "Сега". Големите компании са длъжни да подават отчети в Националната агенция по приходите, Националния статистически институт и в Агенцията по вписванията, която ги публикува в Търговския регистър. Някои хипермаркети, доставчици на телевизионни услуги и други обаче подават отчети само в НСИ и НАП, но не и към Търговския регистър. Обяснението е, че отчетите в НАП и НСИ на практика не са публични, докато тези в Агенцията по вписванията се публикуват автоматично във фирмените регистри и могат да се видят от всеки. Тази "хитрина" се наказва с глоба, а мотивът за неизпълнението на задължението най-често е търговска тайна, отбелязват експерти.

"Има чуждестранни инвеститори като някои търговски вериги, които никога не са подавали отчети и не подават информация за финансите си. Те предпочитат да не го правят и да си платят глобата", каза за "Сега" изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал Добрин Иванов. По думите му има разлика между това дали малка фирма или една търговска верига не си е подала отчета. "Най-често малките фирми не го правят, защото нямат ресурс, от незнание или просто заради грешки. Понякога дори парите са проблем, тъй като се плащат и такси. При големите компании обаче причините за неподаване на отчета са съвсем различни", заяви Иванов.

Неотдавна депутатът от БСП Румен Гечев заяви, че някои от големите търговски вериги от години не плащат данък печалба у нас, защото работят на загуба, което е "твърде подозрително". Според него държавата вече е започнала масови проверки на големите фирми, свързани със съмнения за фиктивни загуби. "Официални данни за оборотите и печалбите на веригите у нас няма, защото почти всички от години не публикуват финансови отчети, както изисква законът. Мотивът е, че така опазват търговските си тайни", каза Гечев.

 

СПЪНКИ

Държавата продължава да събира такси от фирмите за това, че внасят отчетите си. Подаването на документите в Агенцията по вписванията например през миналата година бе 50 лева. Според Асоциацията на индустриалния капитал таксите не се премахват, защото носят сигурни приходи. "Тази информация може да бъде изисквана служебно и да се разменя между самите институции, а не фирмите да губят време и пари", смята Добрин Иванов. На същото мнение е и Александър Димитров от Търговско-промишлената палата. По думите му за "малките" фирми трябва да има опростена форма на отчет, тъй като те не разполагат със счетоводен ресурс, подобно на големите компании.