Новини

Февруари 2015 (1) Декември 2014 (1) Ноември 2014 (2) Октомври 2014 (2) Септември 2014 (1) Август 2014 (3) Юли 2014 (2) Юни 2014 (1) Април 2014 (5) Март 2014 (5) Февруари 2014 (4) Януари 2014 (5) Декември 2013 (7) Ноември 2013 (3) Октомври 2013 (7) Септември 2013 (3) Август 2013 (5) Юли 2013 (3) Юни 2013 (2) Май 2013 (8) Април 2013 (10) Март 2013 (3) Февруари 2013 (4) Януари 2013 (6) Декември 2012 (8) Ноември 2012 (3) Октомври 2012 (4) Септември 2012 (3) Август 2012 (4) Юли 2012 (4) Юни 2012 (6) Май 2012 (12) Април 2012 (10) Март 2012 (4) Февруари 2012 (9) Януари 2012 (5) Декември 2011 (6) Ноември 2011 (5) Октомври 2011 (9) Септември 2011 (6) Август 2011 (7) Юли 2011 (7) Юни 2011 (9) Май 2011 (6) Април 2011 (11) Март 2011 (10) Февруари 2011 (15) Януари 2011 (15) Декември 2010 (11) Ноември 2010 (14) Октомври 2010 (13) Септември 2010 (6) Август 2010 (17) Юли 2010 (16) Юни 2010 (18) Май 2010 (15) Април 2010 (23) Март 2010 (30) Февруари 2010 (24) Януари 2010 (18) Декември 2009 (17) Ноември 2009 (22) Октомври 2009 (25) Септември 2009 (23) Август 2009 (15) Юли 2009 (22) Юни 2009 (17) Май 2009 (4)
1.4 млн. българи ще плащат по-високи осигуровки и данъци

 Около 1.4 млн. българи и работодателите им ще плащат тази година по-високи осигуровки и данъци заради увеличените минимални осигурителни прагове и ръста на максималния доход и на минималната заплата, макар че размерът на ставките се запазва без промяна.

За втора поредна година най-сериозно се вдига осигурителната тежест за хората с високи доходи. През 2014 г. максимумът, върху който трябва да се плащат осигуровки, е 2400 лв. вместо 2200 лв. От увеличението ще бъдат засегнати около 96 000 души, чиито възнаграждения са до 2400 лв. месечно. От НОИ очакват 37 млн. лв. допълнително от вдигнатия праг.

Увеличението на минималната работна заплата от 310 на 340 лв. според първоначалните сметки засяга 286 000 души. За 195 000, които са работили на минимума и през 2013 г., ръстът е с максималните 30 лв., или с 9.7%. За бизнеса увеличението ще струва 84 млн. лв. на година заедно с по-високите осигуровки.

Служителите ще плащат и 10% данък, или 36 лв. повече на година, ако получават минимална заплата. Една от социалните мерки на правителството обаче предвижда всички работещи на минимална заплата да си получат данъка обратно през 2015 г. след подаване на данъчна декларация. Точно при обсъждането на тази мярка стана ясно, че държавата изобщо не знае колко хора се трудят за най-ниското възнаграждение у нас. Управляващите се похвалиха, че от мярката ще могат да се възползват между 260 000 и 480 000 души, което е прекалено голям диапазон за правене на реални разчети. Обяснението беше, че останалите работят на непълен работен ден и получават дори по-малко от минималната заплата. Мярката беше остро критикувана от работодатели и икономисти като крайно несправедлива. Според изчисленията им по-квалифицираните служители, чийто труд е оценен между 340 лв. и 377 лв., ще получат по-малко пари след плащането на данъка, отколкото работещите на минимума.

За около 1.08 млн. работещи в 43 икономически дейности бизнесът и синдикатите се договориха за увеличение на минималните прагове с 3%, което, макар и с малко, също ще вдигне дължимите данъци и осигуровки. Повечето от работещите вземат по-високи възнаграждения от минималните и увеличението не би трябвало да ги засегне. Работодателите обаче винаги са предупреждавали, че когато се вдигат минималните доходи, им се налага поне със същия процент да стимулират и по-ценните си и съответно по-скъпоплатени служители. От увеличението на праговете НОИ се надява на 22.7 млн. лв. повече.

Запазват се минималните прагове за самоосигуряващите се, които са 420 лв., 450 лв., 500 лв. и 550 лв. според размера на облагаемия им доход през 2012 г. И това според бизнеса е несправедливо, тъй като реално хора, чиято дейност през 2013 и 2014 г. не върви добре, ще трябва да плащат по-високи осигуровки, ако две години по-рано са имали повече късмет. Земеделците и тютюнопроизводителите трябва да се осигуряват поне върху 240 лв., но ако имат и друга дейност, минимумът за тях става 420 лв. Запазва се общата ставка на социалните и здравните осигуровки - 30.3%. От тях 12.9% са за сметка на осигурения, а 17.4% - за сметка на работодателя. За общо заболяване и майчинство ставката остава 3.5%, за безработица се запазва 1%, за пенсия - 17.8%, като 5% от тях отиват за допълнителна пенсия в капиталов стълб за родените след 1959 г. Здравните осигуровки остават 8%.

 

СМЕТКИ

Върху 200 лв. повече на месец от увеличението на максималния осигурителен доход бюджетът си прибира обратно по 309.60 лв. на година от работещите и по 417.60 лв. от бизнеса като осигуровки. Увеличението на минималната заплата с 30 лв. пък означава 46.40 лв. повече на година за служителя и 62.64 лв. - за работодателите.