Новини

Февруари 2015 (1) Декември 2014 (1) Ноември 2014 (2) Октомври 2014 (2) Септември 2014 (1) Август 2014 (3) Юли 2014 (2) Юни 2014 (1) Април 2014 (5) Март 2014 (5) Февруари 2014 (4) Януари 2014 (5) Декември 2013 (7) Ноември 2013 (3) Октомври 2013 (7) Септември 2013 (3) Август 2013 (5) Юли 2013 (3) Юни 2013 (2) Май 2013 (8) Април 2013 (10) Март 2013 (3) Февруари 2013 (4) Януари 2013 (6) Декември 2012 (8) Ноември 2012 (3) Октомври 2012 (4) Септември 2012 (3) Август 2012 (4) Юли 2012 (4) Юни 2012 (6) Май 2012 (12) Април 2012 (10) Март 2012 (4) Февруари 2012 (9) Януари 2012 (5) Декември 2011 (6) Ноември 2011 (5) Октомври 2011 (9) Септември 2011 (6) Август 2011 (7) Юли 2011 (7) Юни 2011 (9) Май 2011 (6) Април 2011 (11) Март 2011 (10) Февруари 2011 (15) Януари 2011 (15) Декември 2010 (11) Ноември 2010 (14) Октомври 2010 (13) Септември 2010 (6) Август 2010 (17) Юли 2010 (16) Юни 2010 (18) Май 2010 (15) Април 2010 (23) Март 2010 (30) Февруари 2010 (24) Януари 2010 (18) Декември 2009 (17) Ноември 2009 (22) Октомври 2009 (25) Септември 2009 (23) Август 2009 (15) Юли 2009 (22) Юни 2009 (17) Май 2009 (4)
Кога има смисъл данъците да се определят с референдум

По време на вота на доверие неочаквано вицепремиерът Симеон Дянков предложи данъците да се променят с консенсус (чрез референдум), както и да се въведат фискални правила за стабилност. Интересно е, че това се случи по време на скандали с подслушване, а още по-интересно е, че през предходната година правителството имаше точно обратната политика. В началото на 2010 г. правителството разду бюджетния дефицит, нарушавайки предизборните си обещания и европейските бюджетни правила. В края на 2010 г. управляващите вдигнаха облагането на труда с осигуровки без никакъв консенсус.
Този неочакван завой в бюджетната политика може би просто цели да насочи вниманието към Симеон Дянков и да намали напрежението върху премиера и другия вицепремиер, най-засегнати от скандалите с подслушване. А може би след скандалите относителната тежест на министъра на финансите в правителството реално се е увеличила и това му дава повече свобода на действие. Или пък Бойко Борисов е разбрал, че популизмът в бюджетната политика не помага, и дори вреди.

Референдум за данъците?

Симеон Дянков обяви, че промените в основните данъци трябва да стават чрез консенсус и този консенсус трябва да се постигне чрез референдум. Идеята има логика най-малко по две причини. На първо място, това осигурява стабилност и предвидимост на данъчната среда. Всеки гражданин, предприемач, инвеститор ще може по-спокойно да работи, да инвестира, да спестява, без да се притеснява от неочаквани промени в средата за бизнес - това, разбира се, ще повлияе позитивно върху инвестициите, икономическия растеж и създаването на работни места.
На второ място, търсенето на консенсус при промяна в данъците няма да позволява популистки и необмислени изпълнения и ще дисциплинира правителството. Само ще припомня, че въвеждането на плосък данък от 10% върху доходите и печалбите беше осъществено с консенсус между всички основни политически сили (включително извънпарламентарни като ГЕРБ по онова време) - и резултатите показват, че това беше добро решение. Обратно - вдигането на осигуровките от началото на 2011 г. е пример за това как се вземат лоши решения, когато една мярка се налага без консенсус, дори само в правителството.
Всъщност въпросът е може ли референдумът да осигури консенсус и стабилност в данъчната система, или ще предизвика постоянен конфликт. Да си представим например допитване, в което гласуват едва 30% от гласоподавателите и само половината от тях подкрепят вдигане на данъците. Формално победител има, но консенсус очевидно няма - 15% подкрепа не е обществено съгласие.
Тук има и чисто демографски въпрос. През третото тримесечие на 2010 г. осигурените лица (т.е. тези, които плащат преки данъци и осигуровки) са около 2.7 милиона. С други думи, едва 1/3 от населението на страната работи и плаща данъци, а останалите 2/3 са нетни получатели на средства от бюджета. За да не се стигне до крайности, при които неданъкоплатците да наложат огромно време върху данъкоплатците, трябва наистина да се търси по-широк консенсус от просто мнозинство.
Често се дава за пример Швейцария, където данъците се определят с референдум. Обаче там данъците не се определят с национални, а с регионални референдуми - на ниво кантон. Това е важно, защото ако в някой кантон данъците се вдигнат твърде много, без да се предоставят по-качествени публични услуги, хората и фирмите лесно могат да се преместят в друг кантон. Тази данъчна конкуренция дава свобода на хората, като в същото време не позволява ексцесии с данъчното облагане.
Ако трябва да обобщим - търсенето на стабилност в данъчната система чрез референдум може да проработи, ако се поставят високи изисквания за признаване на вота за валиден (60-70% гласували), ако се поставят по-високи изисквания за консенсус (2/3 подкрепа за промяна в ставките) и ако се децентрализират решенията на регионално ниво. В допълнение, за да има всичко това смисъл, трябва да се запише в конституцията. Т.е., не може да стане без промяна в конституцията.

Фискални правила

Кризата несъмнено показа за пореден път старото правило, че липсата на бюджетна дисциплина и натрупването на огромни държавни дългове води до големи икономически проблеми. Това важи с особена сила за бедни страни и страни без добра кредитна история - към които доверието и без това не е особено силно.
Страните с бюджетни проблеми най-трудно излизат от рецесията. Или въобще не излизат - като Гърция и Румъния например. Отделно тези страни ще трябва да изплащат и дългове. Обратно, според последните данни на Евростат най-висок икономически растеж имат страните с традиции в бюджетната дисциплина, като Швеция и Естония (които никога не са имали свръхдефицит) заедно с Полша и Германия (които имат фискални правила в своите конституции).
Фискалните правила за дефицита имат особено положително влияние върху страни, които в миналото са имали бюджетни проблеми, и инвеститорите гледат на тях скептично. Обратно, ако една страна не е фалирала 300 години, тя може дълго време да се радва на доверие на пазарите и без фискални правила - макар че този кредит на доверие не е безкраен. Фискалните правила, от една страна, намаляват рисковете за фалит на съответната държава и създават добра среда за икономическо развитие. От друга страна, те намаляват рисковете от фалит тип Гърция - т.е. намаляват "изненадите" за данъкоплатците.
Освен фискални правила за стабилност (които ограничават дефицит и държавен дълг) са познати и фискални правила, които ограничават преразпределението през бюджета. Според изследванията максимален икономически растеж се постига при преразпределение през бюджета от около 20-25% от БВП. Колкото по-високи са бюджетните разходи над това ниво, толкова по-бавно е развитието - европейското икономическо чудо от 60-те и 70-те години например се случва в среда на ниски данъци и свършва при масираното увеличаване на данъците през 80-те години.
Предишното правителство имаше подобно фискално правило: да не увеличава разходите над 40% от БВП (макар че намери начин да го заобиколи - като изненадващо реши, че вноската в бюджета на ЕС не се включва в разходите). Но сега ситуацията се промени, тъй като беше ревизирана статистиката за БВП и в нея се включи част от сивата икономика. Съответно, за да е аналогично на предишното правило от 40%, след ревизията в данните правилото трябва да бъде 35%. А за да бъде наистина реформаторско, правилото трябва да ограничи разходите до 30% от БВП.
Между другото, за да се избегнат проблеми с последващи ревизии в статистиката, може би е добре правилото за преразпределение през бюджета да се изчислява на база на БВП, без в него да се включва сивата икономика (нали сивата икономика затова е сива, защото не плаща данъци). Преразпределението трябва да се мери на база на тези, които наистина плащат данъци, в противен случай преразпределението изкуствено се намалява, а за честните данъкоплатци е високо.
Разбира се, за да работят фискалните правила, най-добре е да са записани в конституцията и да не могат да се нарушават - освен в извънредни ситуации. Например, може да се изисква балансиран бюджет и да се допуска дефицит до 3% само при природни бедствия и тежки кризи, и то след гласуване в парламента с мнозинство от 2/3. Съответно, издаване на голям дълг или харчене на фискален резерв да може да става само след широк консенсус в парламента.
В някои страни работят и един вид "меки" фискални правила. Например в Естония балансираният бюджет се приема за нещо нормално от всички политици и се спазва, дори без да е записан в конституцията (но и там обсъждат формализиране на правилото в конституцията). В други страни се създава специален "фискален борд", съставен от авторитетни икономисти, и този колективен орган следи дали правителството не поема големи рискове (обаче невинаги може да се осигури независимост на фискалния борд, например в Унгария му оказват натиск чрез бюджета).
С други думи, за да работи едно фискално правило или фискален борд, то трябва да е съобразено с местните политически специфики. Колкото по-неразвита е политическата култура, толкова в по-висок нормативен акт трябва да се запише и толкова по-малко вратички за заобикаляне трябва да се оставят. Само тогава то ще работи.