Новини

Февруари 2015 (1) Декември 2014 (1) Ноември 2014 (2) Октомври 2014 (2) Септември 2014 (1) Август 2014 (3) Юли 2014 (2) Юни 2014 (1) Април 2014 (5) Март 2014 (5) Февруари 2014 (4) Януари 2014 (5) Декември 2013 (7) Ноември 2013 (3) Октомври 2013 (7) Септември 2013 (3) Август 2013 (5) Юли 2013 (3) Юни 2013 (2) Май 2013 (8) Април 2013 (10) Март 2013 (3) Февруари 2013 (4) Януари 2013 (6) Декември 2012 (8) Ноември 2012 (3) Октомври 2012 (4) Септември 2012 (3) Август 2012 (4) Юли 2012 (4) Юни 2012 (6) Май 2012 (12) Април 2012 (10) Март 2012 (4) Февруари 2012 (9) Януари 2012 (5) Декември 2011 (6) Ноември 2011 (5) Октомври 2011 (9) Септември 2011 (6) Август 2011 (7) Юли 2011 (7) Юни 2011 (9) Май 2011 (6) Април 2011 (11) Март 2011 (10) Февруари 2011 (15) Януари 2011 (15) Декември 2010 (11) Ноември 2010 (14) Октомври 2010 (13) Септември 2010 (6) Август 2010 (17) Юли 2010 (16) Юни 2010 (18) Май 2010 (15) Април 2010 (23) Март 2010 (30) Февруари 2010 (24) Януари 2010 (18) Декември 2009 (17) Ноември 2009 (22) Октомври 2009 (25) Септември 2009 (23) Август 2009 (15) Юли 2009 (22) Юни 2009 (17) Май 2009 (4)
Контрол за контрольорите

Новините за одитори рядко са сред топ заглавията в медиите. Първото голямо изключение се случи преди девет години, когато американският енергиен гигант Enron фалира. На следващия ден служителите на одиторската фирма Arthur Andersen, която проверяваше счетоводството на Enron, получиха заповед да "почистят" бюрата си. Причината - контролът е бил слаб и така енергийната компания е можела да прави финансови манипулации и счетоводни гимнастики.

Покрай фалита на Lehman Brothers и затъналите застрахователи и банки одиторите пак са актуални. Месеци след разгара на кризата вече има и идеи за промени. В Европа с тях се занима еврокомисарят по вътрешния пазар и услугите Мишел Барние. И предложи промени, които да вдигнат качеството на услугите и да повишат доверието във финансовата информация, предоставяна от фирмите одитори. Най-общо те се изразяват в разбиване на сегашната концентрация в сектора, затягане на надзора и разширяване на задълженията към одиторите.

Добрата новина е, че промени ще има. Лошата - че ще са най-рано догодина. А като част от евросъюза ще засягат и българските фирми, което увеличи информацията за тях.

Къде е проблемът

Тоталната доминацията на четирите големи одиторски фирми (Deloitte, PricewaterhouseCoopers, Ernst&Young и KPMG) в тази сфера, както и липсата на общоевропейска регулация се счита за една от причините за кризата. Вместо да представлява обективна и съдържателна проверка на финансовото състояние на проверяваната фирма, одитът постепенно се превръща в рутинна процедура без реална стойност за инвеститорите и другите потребители на счетоводна информация. Проблемът е особено очевиден предвид конкфликта на интереси, който възниква, когато някоя от по-големите одиторски фирми предоставя също консултантски услуги на проверяваната компания. В такава ситуация естествено възниква опасността от повърхностна или дори субективна оценка на състоянието с цел запазване на клиент.

Въпросът с одиторския контрол и качеството на отчетите е актуален и за България. Въпреки откритите пропуски и препоръки на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори за предходната година комисията е провела само едно разследване и не е наложила наказания на нито един одитор или специализирана фирма.

Четири са малко

Сега в повечето страни от ЕС одиторите от голямата четворка контролират около 70% от пазара на одиторски услуги. При големите фирми делът им е около 90%. Барние открито критикува доминиращата позиция на големите одитори и се обяви за промяна на статуквото, която да позволи по-равномерно разпределение на пазарните дялове. Част от вариантите включват въвеждането на изискване за двама одитори, което се прилага към момента във Франция, ротационен принцип, подобен на прилагания в Италия, както и отпадането на клаузата за задължителнен избор на одитор от голямата четворка, налагана от много банки при отпускане на кредити на фирми.

Мишел Барние излезе с предложение за нормативно разделяне на компаниите от голямата четворка. Целта е разширяването на кръга на одиторските фирми, което да стимулира конкуренцията и да разчупи съществуващата симбиоза между редица големи компании и техните одитори. За доминацията на големите счетоводни дружества определено допринася и консервативното отношение на мнозинството инвеститори. Те често са склонни да приемат одитите, извършени от тези фирми като сигурен знак за валидност на данните, което невинаги е факт, особено при наличието дългосрочни отношения между одитор и одитирана фирма.

Проверка и още нещо

Мишел Барние започна и консултации за разширяване обхвата и същността на предоставяната от одиторите информация. Становището на комисаря е, че в бъдеще одитът трябва да включва освен обективна оценка на предоставяната финансова информация и прогноза за развитието на проверяваната компания в перспектива, което да подпомага икономическите субекти при вземането на инвестиционни решения.

Доколко предложението е смислено е спорен въпрос. Безспорно е, че големите одиторски компании могат да изготвят детайлни прогнози, които не са по силите на отделния инвеститор, но такъв подход неминуемо въвежда субективност и може да заблуди потребителите на счетоводна информация. В този смисъл безпристрастното представяне на финансовата позиция на компаниите може да повиши нивото на информираност на инвеститорите. Но опитът от миналото със случаи като Enron и Lehman Brothers не дава гаранции за безпогрешност.

Нужно е

Европейската комисия вече започна консултации по създаването на единен европейски регулатор за одиторски надзор, който да осъществява контрол върху достоверността на извършваните одити и да санкционира нарушения. Според Барние ролята може да се изпълнява от Европейския орган за ценни книжа и пазари, който ще бъде създаден като част от единната надзорна рамка на ЕС от 1 януари следващата година. Комисията обсъди и възможността за създаването на "Европейски паспорт", който да представлява своеобразен сертификат за качество, необходим при извърването на одиторски услуги на територията на ЕС.

Трудностите с въвеждането на задължителни единни правила естествено са сходни със съществуващите и при другите общи политики на съюза. Процесът по унифициране на критериите за качество на одита на ниво ЕС вероятно ще е продължителен. Има и опасност при съгласуването на общи правила някои от държавите членки да направят отстъпки, които да занижат качеството на одитите. Но който и подход да избере Европейският съюз за реформиране на системата, едно е сигурно: обективното и безпристрастно представяне на финансовата информация ще води до по-правилни решения от страна на инвеститорите и по-малко неочаквани фалити в бъдеще.