Новини

Февруари 2015 (1) Декември 2014 (1) Ноември 2014 (2) Октомври 2014 (2) Септември 2014 (1) Август 2014 (3) Юли 2014 (2) Юни 2014 (1) Април 2014 (5) Март 2014 (5) Февруари 2014 (4) Януари 2014 (5) Декември 2013 (7) Ноември 2013 (3) Октомври 2013 (7) Септември 2013 (3) Август 2013 (5) Юли 2013 (3) Юни 2013 (2) Май 2013 (8) Април 2013 (10) Март 2013 (3) Февруари 2013 (4) Януари 2013 (6) Декември 2012 (8) Ноември 2012 (3) Октомври 2012 (4) Септември 2012 (3) Август 2012 (4) Юли 2012 (4) Юни 2012 (6) Май 2012 (12) Април 2012 (10) Март 2012 (4) Февруари 2012 (9) Януари 2012 (5) Декември 2011 (6) Ноември 2011 (5) Октомври 2011 (9) Септември 2011 (6) Август 2011 (7) Юли 2011 (7) Юни 2011 (9) Май 2011 (6) Април 2011 (11) Март 2011 (10) Февруари 2011 (15) Януари 2011 (15) Декември 2010 (11) Ноември 2010 (14) Октомври 2010 (13) Септември 2010 (6) Август 2010 (17) Юли 2010 (16) Юни 2010 (18) Май 2010 (15) Април 2010 (23) Март 2010 (30) Февруари 2010 (24) Януари 2010 (18) Декември 2009 (17) Ноември 2009 (22) Октомври 2009 (25) Септември 2009 (23) Август 2009 (15) Юли 2009 (22) Юни 2009 (17) Май 2009 (4)
Държавните такси - високи и определяни непрозрачно

Намаляването на прага на капитала при учредяване на дружество с ограничена отговорност (ООД) от 5000 на 2 лв. заслужено привлече вниманието. В основата на промяната стои целта да има по-малка намеса на държавата в отношенията на пазара и да се намали цената на започване на бизнес. Любопитно е доколко правителството ще бъде последователно.

Ясен знак ще даде съдбата на режима на държавните такси и конкретно на таксите на търговския регистър. Съгласно българското законодателство те трябва да бъдат разходоориентирани. При липсата на прозрачност можем само да гадаем дали приходите надвишават разходите за дейността на търговския регистър, т.е. дали държавата е на печалба за сметка на търговците.

Съмнения има, и то сериозни

Законът изисква размерът на таксите да се основава на "необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата" и задължава държавата да използва приходите само за финансиране на регистъра. При недостатъчност необходимите средства следва да се осигурят от бюджета, а при превишаване на приходите таксите трябва да се намалят.

Директива 2006/123/ЕО относно услугите на вътрешния пазар изисква размерът на таксите за административни услуги да е разумен, пропорционален на разходите и да не ги надхвърля. Необходимо е да бъдат премахнати административните бариери пред свободата на установяване (например правото на граждани и компании от ЕС да регистрират дружество или клон в България) и бариерите за свободното движение на услуги. България е длъжна да се съобрази с директивата и срокът за това изтича на 28 декември. Иначе можем да очакваме след Нова година Европейската комисия да образува наказателна процедура.

През юни Световната банка публикува анализ, според който политиката за определяне на държавните такси в България е некоординирана и непрозрачна, а таксите са твърде високи. Експертите на банката обръщат внимание, че липсата на подробна уредба на механизма за изчисляване на таксите и институции, които редовно да следят за съответствието на тарифите със закона, са причина принципът на разходоориентираност да не се прилага.

Несъответствието на Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, със законовите изисквания се вижда с невъоръжено око. Чиновниците

ревниво пазят информацията за приходите и разходите

но от страницата на търговския регистър могат да се направят някои груби сметки. Например, ако средно на ден се правят 1000 регистрации, за всяка от които се събира такса от 100 лв., дневните приходи на търговския регистър ще са 100 хил. лв. Така за един месец (21 работни дни) по сметката му ще постъпят 2.1 млн. лв. Годишно постъпленията ще са над 25 млн. лв.

Разбира се, резултатът от изчисленията в този пример е неточен. Приходите вероятно са повече. Обикновено на ден се правят повече от 1000 регистрации, а таксата за най-честите вписвания (на ООД) не е 100, а 160 лв. В сметките не е включена и таксата за запазване на фирми (50-100 на ден) по 50 лв. От друга страна, някои регистрации са безплатни (пререгистрации, вписване на кооперации) или таксите за тях са по-ниски (еднолични търговци), затова примерът дава сравнително вярна картина за долната граница на приходите.

Невъзможно е да направим груби сметки за "необходимите материално-технически и административни разходи" за дейността на търговския регистър. Дали издръжката му наистина струва над 2 млн. лв. на месец? Колко от тях отиват за амортизация, колко за материали, колко за заплати и т.н. Колко от тези пари се използват за допълнително материално стимулиране на служители (ДМС), кой и по какви критерии определя кой, с каква сума и колко често да бъде стимулиран? Дали остава нещо в повече и къде отива тази печалба?

Все въпроси, на които

потребителите на регистъра имат право да получат отговор

тъй като те са финансиращите дейността му.

Размерът на таксите за регистрация не е променян от установяването му през 2006 г. досега (с изключение на таксата за подаване на заявления по интернет, която беше намалена с 25%). Това означава, че или авторите на тарифата преди три години гениално са прогнозирали ситуацията, или тарифата е незаконосъобразна и трябва да бъде изменена. Вторият вариант е по-вероятен.

Според Световната банка липсата на последователен, честен и прозрачен режим за държавните такси е причина правенето на бизнес в България да е ненужно трудно и страната ни да изостава в привличането на инвестиции и създаването на работни места. Цената на започване на бизнес в България е значително по-висока като съотношение спрямо БВП в сравнение с повечето държави.

Например в Германия, където БВП е по-висок от българския, но се спазва принципът на разходоориентираност, вписването на ООД струва 100 евро, а откриването на клон на чуждестранно ООД е също100 евро. В България таксата е 160 лв. (80 евро), а ако германско ООД реши да открие клон, трябва плати 430 лева (215 евро). Таксата за регистрация на клон на чуждестранен търговец очевидно е непропорционална на разходите, защото преглеждането на документите не изисква по-голям ресурс.  Очевидно при определянето на размера от 430 лв. министрите са се ръководили от разбирането, че "чужденците имат пари".

Друг смущаващ пример е таксата за вписване на консорциум или холдинг, която е 1700 лв. Холдинговото ООД се различава от "обикновено" ООД по това, че съдружниците в него са други дружества. Едва ли е възможно тази над 10 пъти по-висока регистърна такса да се обоснове с над 10 пъти по-голям ресурс, необходим за вписване. В Германия таксата, когато дружеството е холдингово или консорциум, остава 100 евро.

Недопустимо е администрацията

да използва монополната си власт за печалба

Необходимо е да се преизчисли размерът на таксите въз основа на действителните разходи, като за основа се използва информацията за разходите по функционирането на търговския регистър. Тя трябва да стане публична, за да може обществото ефективно да контролира администрацията. Със спазване на принципа за разходоориентираност цената на започване на бизнес в България ще стане конкурентна. Това ще прекрати корупционните практики за усвояване на "печалбата" чрез чиновнически бонуси. Последното май обяснява липсата на политическа воля за реформа досега.

Николай Янев, Авторът е правоспособен адвокат в Ню Йорк и България и работи във виенския офис на CHSH Cerha Hempel Spiegelfeld Hlawati