Новини

Февруари 2015 (1) Декември 2014 (1) Ноември 2014 (2) Октомври 2014 (2) Септември 2014 (1) Август 2014 (3) Юли 2014 (2) Юни 2014 (1) Април 2014 (5) Март 2014 (5) Февруари 2014 (4) Януари 2014 (5) Декември 2013 (7) Ноември 2013 (3) Октомври 2013 (7) Септември 2013 (3) Август 2013 (5) Юли 2013 (3) Юни 2013 (2) Май 2013 (8) Април 2013 (10) Март 2013 (3) Февруари 2013 (4) Януари 2013 (6) Декември 2012 (8) Ноември 2012 (3) Октомври 2012 (4) Септември 2012 (3) Август 2012 (4) Юли 2012 (4) Юни 2012 (6) Май 2012 (12) Април 2012 (10) Март 2012 (4) Февруари 2012 (9) Януари 2012 (5) Декември 2011 (6) Ноември 2011 (5) Октомври 2011 (9) Септември 2011 (6) Август 2011 (7) Юли 2011 (7) Юни 2011 (9) Май 2011 (6) Април 2011 (11) Март 2011 (10) Февруари 2011 (15) Януари 2011 (15) Декември 2010 (11) Ноември 2010 (14) Октомври 2010 (13) Септември 2010 (6) Август 2010 (17) Юли 2010 (16) Юни 2010 (18) Май 2010 (15) Април 2010 (23) Март 2010 (30) Февруари 2010 (24) Януари 2010 (18) Декември 2009 (17) Ноември 2009 (22) Октомври 2009 (25) Септември 2009 (23) Август 2009 (15) Юли 2009 (22) Юни 2009 (17) Май 2009 (4)
Данъчни "Re:форми"

Малина Дачева, Expert.bg

Както  вече анонсирахме, в поредица от материали ще разкриваме опорните пунктове в разработените макроикономически политики в предизборните платформи на основните претенденти за парламента.

Преди да надникнем в идеите за данъчни реформи на политическите сили, за по-голяма яснота ще припомним, че макроикономическата политика се свежда до провеждане на фискална, парична, политика на доходите и външноикономическа политика.

Данъчната политика, на която ще се спрем по-долу, заедно със системата на държавните разходи, е част от фискалната политика.

Освен, че осигуряват постъпления в приходната част на държавния бюджет, данъците представляват важен лост за инвестиционната активност и насърчаване на икономическия растеж.

Прави впечатление, че единодушно политическите сили се обявяват за продължаване на процеса на намаляване на социално-осигурителната тежест, като НДСВ и ГЕРБ излизат с конкретно предложение за редуциране с 5 процентни пункта. Малко по-различна е позицията на ДПС, която настоява за запазване на данъчната тежест до края на рецесията и намаляването й след това.

Сред положителните ефекти от намаляването на осигурителната тежест, описани в програмите, се посочват понижаване на разходите за труд, подобряване на конкурентоспособността, насърчаване на включването в осигурителната система, "изсветляване" на осигурителните доходи и прекъсване на порочната практика за осигуряване и работа на минималните осигурителни прагове.

Предложението е повече от логично, тъй като по дефиниция тази типично "дясна" мярка стимулира запазването и създаването на работни места. 

Намаляването на осигурителната тежест предполага освобождаването на средства, които да са на разположение на икономическите субекти, а не с това да се увеличават приходите в държавния бюджет. В перспектива обаче стимулирането на икономическата активност генерира и повече данъчни постъпления в приходната част на бюджета.

Не така единодушни са политиците по отношение на необлагаемия минимум върху доходите на физическите лица. Последният отпадна от началото на 2008 г. с въвеждането на системата на плоския данък.

Встрани от предложенията за запазване на системата на плосък данък застава Синята Коалиция, която предлага връщане на необлагаемия минимум с оглед смекчаване последиците на икономическата криза. От там се аргументират, че мярката щяла да възстанови социалната справедливост и да остави повече средства в ръцете на най-бедните слоеве от населението.

В интерес на истината това е доста изненадващо и смело предложение, тъй като по същество плоският данък е несъвместим с каквито и да било данъчни облекчения. Изпълнението на идеята означава цялостна промяна на действащата в момента данъчно-осигурителна система, при която всички плащат еднакъв процент от доходите си на държавата.

Наред с това мярката крие риск и от повишаване на данъчните злоупотреби. При наличието на необлагаем минимум възможността за двойно счетоводство при доходите остава, което предполага загуби за бюджета.

Първоначално такава идея поднесоха и ГЕРБ, но в окончателната си платформа се отметнаха от нея.

Повечето политически се обявяват единодушно за намаляване на ДДС.

Най-смело е предложението на Атака – за редуциране на косвения данък до 15%. Партията предлага и нулева ставка за основните хранителни стоки, както и за всички лекарства и въвеждане на две години гратисен период за новосъздадени фирми на територията на страната. В сферата на косвеното облагане партията предлага още премахване на акциза върху домашния алкохол.

От НДСВ конкретно предлагат намаляване на ставката по ДДС на 18% при бюджетна възможност – след като България се възстанови от последиците на сегашната криза. Партията предлага и по-бързо възстановяване на ДДС – ефективно в срок от 1 месец.

ГЕРБ се отказа от първоначалното си предложението за намаляване на ДДС, но пък предложи облекчаване на режима за ускорено връщане на косвения данък. В момента по сделките за инвестиции облекчение за ускорено връщане до 30 дни ползват сделки по инвестиции от минимум 10 млн. лв. и 50 създадени работни места. Партията предлага този праг да се намали за инвестиции до 5 млн. лв. и 25 създадени работни места, за да могат да се възползват и по-малки фирми от режима на ускорено възстановяване.

Намаляване на ДДС при наличие на фискална възможност предвиждат и от БСП.

От Синята Коалиция наред с намаляване на ДДС, предлагат и съкращаване на срока и плащане наказателна лихва от НАП при забава възстановяването на данъчния кредит.

Интересно "антикризисно" предложение в тази област е освобождаване на първото закупено семейно жилище от ДДС. Разширяване на обхвата на данъчните облекчения при ипотека за първи дом, предлагат и от НДСВ, но без да посочват конкретни параметри.

В полето на косвените данъци, Синята Коалиция предлага и придържане към най-ниските акцизни ставки, които позволява нормативната уредба на ЕС.

Интересни идеи не липсват и в сферата на корпоративното облагане.

От ГЕРБ, например, предлагат облекчаване на режима за авансови вноски за корпоративен данък. В момента данъчно задължените лица, с някои изключения, правят авансови вноски за данък печалба всеки месец. Политическата сила предлага тези вноски да се правят веднъж на 3 месеца от всички, с цел даване възможност за ползване на оборотен капитал за по-дълъг период. От там предлагат освобождаване от авансови вноски да се прилага за данъчно задължени лица с нето приходи до 400 хиляди лева, вместо сегашния таван до 200 хиляди лева.

НДСВ се обявяват за запазване на 0% данък върху капиталовите печалби и доходите от лихви, както и върху печалбите на дружествата със специална инвестиционна цел.

От там предлагат държавата - в лицето на НАП да плаща лихви при забавяне на възстановяването на данъци. Сред идеите на НДСВ е и намаляване на данъка върху дивидентите от 5% на 2,5% до 2010 г.

Според Лидер пък е необходимо да се разработят законодателни възможности за освобождаване от корпоративния данък при реинвестиране на печалбата при определени условия и критерии в приоритетни области и проекти. Партията предлага да се премахне настоящият данък върху дивидентите към местни физически и чуждестранни лица.

От Атака предлагат въвеждане на данък върху трансферите на офшорни компании. Партията предлага още да се облекчи лицензионния режим и да се премахнат административните и законодателни пречки пред предприемачите в България.

Програмата на БСП предвижда да се запазят настоящите ниски данъчни ставки.

Генералният извод е, че икономическите платформи на родните партии се по-постни откъм реформи в сферата на прякото данъчно облагане, за сметка на косвеното (ДДС и акцизи). Голяма част от предлаганите мерки са именно в посока прехвърлянето на данъчната тежест от преките към косвените данъци и опростяване на данъчната система.

По същество предложенията за ниските данъци и осигуровки, както и намалението на бюрокрацията и подобряване средата за бизнес, които преобладават в програмите на политическите партии се предпоставка за стимулиране на икономиката и прекъсване на негативния тренд, който е налице в момента.

Факт е, че предложенията за данъчни реформи не липсват. Остава да видим колко от тях ще бъдат изпълнени.