Новини

Февруари 2015 (1) Декември 2014 (1) Ноември 2014 (2) Октомври 2014 (2) Септември 2014 (1) Август 2014 (3) Юли 2014 (2) Юни 2014 (1) Април 2014 (5) Март 2014 (5) Февруари 2014 (4) Януари 2014 (5) Декември 2013 (7) Ноември 2013 (3) Октомври 2013 (7) Септември 2013 (3) Август 2013 (5) Юли 2013 (3) Юни 2013 (2) Май 2013 (8) Април 2013 (10) Март 2013 (3) Февруари 2013 (4) Януари 2013 (6) Декември 2012 (8) Ноември 2012 (3) Октомври 2012 (4) Септември 2012 (3) Август 2012 (4) Юли 2012 (4) Юни 2012 (6) Май 2012 (12) Април 2012 (10) Март 2012 (4) Февруари 2012 (9) Януари 2012 (5) Декември 2011 (6) Ноември 2011 (5) Октомври 2011 (9) Септември 2011 (6) Август 2011 (7) Юли 2011 (7) Юни 2011 (9) Май 2011 (6) Април 2011 (11) Март 2011 (10) Февруари 2011 (15) Януари 2011 (15) Декември 2010 (11) Ноември 2010 (14) Октомври 2010 (13) Септември 2010 (6) Август 2010 (17) Юли 2010 (16) Юни 2010 (18) Май 2010 (15) Април 2010 (23) Март 2010 (30) Февруари 2010 (24) Януари 2010 (18) Декември 2009 (17) Ноември 2009 (22) Октомври 2009 (25) Септември 2009 (23) Август 2009 (15) Юли 2009 (22) Юни 2009 (17) Май 2009 (4)
Изследване на ЕС критикува фискалните мерки

Европейският икономически модел, който се основава на високи данъци и добро социално осигуряване, не успя да предпази европейските граждани от глобалния икономически спад. А и противоречиво оценяваните фискални мерки в борбата срещу кризата може би не са били най-добрият възможен отговор, предупреди Европейската комисия.
Данъчната тежест в Европейския съюз е била в рамките на 39,8% от брутния вътрешен продукт (БВП). Това е с 12 процентни пункта над съответно изчислените проценти за САЩ и Япония. Тези високи постъпления обаче, изглежда, не са предпазили региона от рецесията, сочат данните от последното годишно изследване на данъчните тенденции в 27-членния блок.
„Обикновено се приема, че тежкото данъчно бреме оказва много по-сериозно влияние върху ръста по време на възходящ период от икономическия цикъл, отколкото при рецесия. И все пак, макар глобалната криза да започна в САЩ, тя се разпростря бързо и към Европейския съюз, което доведе до спад в сравнимо съотношение, се посочва в анализа. Дали пък кризата не ни казва, че друг, различен от досегашния модел на фискална политика би бил по-подходящ?“
Висшите европейски представители критикуват и редицата стъпки в данъчната политика, които правителствата предприеха в отговор на финансовата криза, като уверяваха, че „рискуват да бъдат непоследователни“ на регионално ниво.
В края на миналата година лидерите на страните от ЕС призоваха за единен отговор срещу кризата. „Необходимо е стабилно ниво на координация“, заяви председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу малко след като разкри плана за стимулиране на евроикономиката на стойност €200 млрд.
Официални лица споделят, че е твърде рано да се прави цялостен и подробен анализ на предприетите мерки, но подчертават, че стратегиите са най-различни. Много често се изпълняваха предварително преценени данъчни съкращения, но също така бяхме свидетели и на мерки за повишаване на постъпленията в някои страни членки поради бюджетните ограничения. Великобритания и в по-малка степен Финландия например намалиха данъка добавена стойност, докато други страни като например Унгария и Ирландия повишиха стойността на своето ДДС.
Въпреки сравнително високите данъци в почти целия Европейски съюз, бизнесът има по-малко поводи да е недоволен – корпоративните данъци, както и максималните данъци върху доходите са паднали значително през последното десетилетие, показват резултатите от проучването.