Новини

Февруари 2015 (1) Декември 2014 (1) Ноември 2014 (2) Октомври 2014 (2) Септември 2014 (1) Август 2014 (3) Юли 2014 (2) Юни 2014 (1) Април 2014 (5) Март 2014 (5) Февруари 2014 (4) Януари 2014 (5) Декември 2013 (7) Ноември 2013 (3) Октомври 2013 (7) Септември 2013 (3) Август 2013 (5) Юли 2013 (3) Юни 2013 (2) Май 2013 (8) Април 2013 (10) Март 2013 (3) Февруари 2013 (4) Януари 2013 (6) Декември 2012 (8) Ноември 2012 (3) Октомври 2012 (4) Септември 2012 (3) Август 2012 (4) Юли 2012 (4) Юни 2012 (6) Май 2012 (12) Април 2012 (10) Март 2012 (4) Февруари 2012 (9) Януари 2012 (5) Декември 2011 (6) Ноември 2011 (5) Октомври 2011 (9) Септември 2011 (6) Август 2011 (7) Юли 2011 (7) Юни 2011 (9) Май 2011 (6) Април 2011 (11) Март 2011 (10) Февруари 2011 (15) Януари 2011 (15) Декември 2010 (11) Ноември 2010 (14) Октомври 2010 (13) Септември 2010 (6) Август 2010 (17) Юли 2010 (16) Юни 2010 (18) Май 2010 (15) Април 2010 (23) Март 2010 (30) Февруари 2010 (24) Януари 2010 (18) Декември 2009 (17) Ноември 2009 (22) Октомври 2009 (25) Септември 2009 (23) Август 2009 (15) Юли 2009 (22) Юни 2009 (17) Май 2009 (4)
Работодатели: Започват масови съкращения в частния сектор

Предприятията вече изчерпаха своите възможности да правят разходи, без да имат постъпления, и от началото на следващия месец ще предприемат масови съкращения на работници и служители. Това прогнозира пред „Класа“ Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/. Той обясни, че много от работодателите вече са пускали хората си за по един месец платен отпуск. Освен това помощта за фирмите, които задържат персонала си на намалено работно време, е в рамките максимум на шест месеца и за много от компаниите приключва до началото на второто шестмесечие на годината.
Работодателите са се надявали да се отпушат пазарите, но до този момент това не се случва и по всичко личи, че негативната тенденция ще продължи и през следващите месеци, обясни Велев. Най-много хора ще се наложи да бъдат освободени от секторите, в които продажбите са паднали най-драстично. Това вече стана в металургията, сега се случва в машиностроенето и електротехниката, в текстила и в други браншове, където реализацията се е свила между 20 и 50%.
Очакваме до края на годината безработицата да надхвърли 10%, каза още Васил Велев. Той твърди, че в момента не се предприемат никакви мерки в полза на икономиката, защото управленският ресурс на държавата е отдаден на предизборни мероприятия. През следващите шест месеца ще стане по-тежко, ние вече достигнахме дъното на кризата, надявам се това положение да не продължи твърде дълго, обобщи председателят на АИКБ.
През септември-октомври равнището на безработицата в България ще
стигне двуцифрено измерение, в най-оптимистичния вариант ще е 10%, в най-песимистичния - към 15%, прогнозира лидерът на КНСБ Желязко Христов в Добрич. Износът е в сериозна стагнация, бизнесът наесен ще пристъпи към редукция на работната сила и синдикатите
няма да имат достатъчно аргументи да спрат този процес, допълни Христов. Според него сега работодателите се въздържат от масови уволнения, но се работи при ниска производителност на труда и драматичен спад на вътрешния брутен продукт. Синдикалистът смята, че страната може да попадне в песимистичен вариант - икономическа криза без реалистично професионално управление.
Около 20% от предприятията имат някакви печалби, но те довършват стари поръчки, каза Георги Чалъков, председател на Асоциация на пострадалите от кризата. Според него 40% от фирмите вече са спрели работа. Щом компаниите нямат работа, тогава какви данъци ще плащат на хазната, недоумяват финансисти и прогнозират сериозно свиване на приходите в бюджета догодина.
Положението и с тазгодишните бюджетни сметки също не е розово. Намаляването на приходите от данъци и такси се превръща в тенденция. Неслучайно вчера кабинетът прие постановление за ограничаване на нелихвените разходи в бюджетните предприятия. Одобрените мерки са в съответствие със заложените буфери в Закона за държавния бюджет за 2009 г., които позволяват своевременно да се реагира на влошената международна среда, се казва в официалното съобщение на правителствената пресслужба.
Замразяват се индивидуалните работни заплати, спират се възнагражденията, които се формират от икономии, прекратяват се новите назначения – това са част от мерките, които предприема кабинетът. До минимум ще се свият разходите за служебни командировки и специализации в чужбина, ще се ограничат средствата за служебни телефони и семинари.
С 15% ще бъдат намалени заплатите на министър-председателя, заместниците му, шефовете на държавни агенции, на министрите и членовете на политическите кабинети. В приетото постановление се препоръчва организациите със самостоятелни бюджети също да предприемат подобни стъпки, общините да ограничат разходите си до размера на собствените приходи и получените трансфери и да не трупат просрочени задължения. До 30 юни т. г. първостепенните разпоредители с бюджетни средства трябва да представят на министъра на финансите предложения за намаляване на разходите си.


НЦИОМ: Хората усещат вече последствията от кризата

Част от страховете на хората, регистрирани в предишни изследвания, вече са се превърнали в реалност. Това е изводът от експресно проучване сред градското население, проведено от НЦИОМ между 8 и 11 юни и поръчано от Агенция “Фокус”. 27,6% от интервюираните твърдят, че са останали без работа през последните шест месеца, 11,2 % от тях приемат ситуацията за трайно състояние, 16,4% се надяват, че положението е временно. Загубата на работа лесно може да се превърне в постоянна, ако кризата се задълбочи, без да се предприемат адекватни мерки за преодоляване на последствията от нея. Най-уязвими са хората с ниско образованите, представителите на малцинствата и бедните. Безработните висшистите са пет пъти по-малко, показва изследването.


19% от най-пострадалите от кризата, сред които пенсионерите, нискообразованите и ромите, признават, че напоследък не могат да си позволят стоки от първа необходимост. 18% от бедните пък не могат да плащат комунално-битовите си разходи.


В условия на криза покупката на нов автомобил е по-скоро лукс, затова 19% са я отложили за по-добри времена. Интервюирани са по-заможни хора, с висше образование, жители на градове - областни центрове.