Хумор

Вицове Афоризми Истории

Живял някога един скитник за когото било казано, че където умре, хората ще открият голямо съкровище...
Всеки който чуел историята, вземал торба с хлаб и сланина и тръгвал след него, но на скитника нищо не давали, понеже го чакали да умре.
Веднъж дядото легнал да спи в една купа сено сред широкото поле. Наоколо му насядали хиляди хора да го следят. Неразпрегнатите коне рият с копита, автомобилите бръмчат, хората не се помръдват и скърцат със зъби един срещу друг. Тогава най-силните от тях се наговорили да убият стареца през нощта и да го нарежат на късчета. След това всеки да вземе по едно късче от тялото му и да го погребе някъде, за да намери на това място съкровището. Взели ножовете и се запътили към дядото.
В този миг от звездното небе се спуснал огнен вестител и целунал стареца със смъртоносна целувка. Купата слама пламнала и пламъкът, който стигнал до небето, озарил хиляди бледи лица, бледи от ужас и алчност. Докато се опомнят, купата изгоряла до последната сламка и от пепелището се издигнал огромен стълб пепел и пепелта влетяла в очите на всички, които били там. Това бил прахът на мъртвия старец.
Лютяло нетърпимо и очите, в които попаднела дори само една прашинка от тази пепел, ослепявали за дълго. Ала болката малко по малко преминала и слепотата отплувала със сълзите и тогава изчезнали червените и зелените пламъчета в очите на хората и те се заоглеждали смаяно. Неочаквано видели алчността и користолюбието, които допреди малко ги тласкали по пътя към съкровището, и всички толкова се засрамили, че им идело вдън земя да потънат. Тогава всеки от тях прочел в очите на другия срам и желание да стане по-добър. Надникнали взаимно в сърцата си, където се пробуждали състраданието и кротостта. И станало така, че изведнъж престанали да гледат един на друг като врагове и видели в себе си човека. Това било съвсем ново и необикновено за тях и те веднага разбрали, че очите им са омагьосани от праха на немия старец. Изведнъж забелязали красивите звезди на небето, по-прекрасни от всяко злато, и започнали да виждат доброто в човешките души, а лошото, което имало в тях, възбуждало само съжалението им, не възбуждало никаква злоба. Така те наистина намерили най-голямото съкровище там, където бил погребан скитникът. Намерили го в собствените си очи, в добротата на своя поглед.
Оттогава минало много време и всички те се пръснали по света, но очите им са все още ласкави и омагьосани и с тях все още могат да откриват всичко, което е добро и хубаво в живота. Случи ли се да срещнете такъв човек, достатъчно е само да ви погледне и на вас ви се струва, че ви е казал нещо много, много хубаво. 

Браян Нюел. «Какво иска дявола»

Двете момчета стояха и гледаха как сатаната бавно се отдалечаваше. Блясъка на неговите хипнотизиращи очи все още размътваше главите им.
- Слушай, той какво искаше от теб?
- Душата ми. А от теб?
- Монета за телефона-автомат. Трябваше спешно да позвъни.
- Искаш ли да отидем да хапнем?
- Искам, но сега съвсем нямам пари.
- Няма страшно. Аз имам много. 

Робърт Шекли
Счетоводителят

Мистър Дий се бе разположил в огромното кресло в дневната. Откопчал колана си и с новия вестник в скута си, той седеше отпуснат и с наслада подръпваше от лулата си, мислейки за прелестите на живота. Днес бе успял да продаде два амулета и един любовен елексир. Жена му шеташе в кухнята и приготвяше вечерята. Лулата теглеше добре. Мистър Дий се прозя с доволна въздишка и се протегна.

Синът му Мортън, деветгодишен, забързано прекоси стаята. Мъкнеше цял куп книги.

— Как беше днес в училище? — попита бащата.

— Нормално — отвърна малкият. Той позабави крачките си, но продължи към своята стая.

— Какво си понесъл? — мистър Дий посочи книгите в ръцете на момчето.

— Ами… още няколко учебника по счетоводство — отговори Мортън без да го погледне и се насочи към дъното на дневната.

Бащата недоволно поклати глава. Момчето си бе втълпило, че иска да стане счетоводител. Счетоводител! Вярно, в сметките беше безупречен, но трябваше да забрави тези измишльотини. Чакаха го много по-велики дела.

На входната врата се позвъни.

Мистър Дий бързо пъхна ризата си в панталона, пристегна колана и отвори вратата. На прага стоеше мис Гриб, учителката на Мортън.

— Заповядайте, влезте, мис Гриб! — покани я той. — Да ви почерпя нещо?

— Благодаря, нямам никакво време — отговори учителката.

Имаше сива коса, а за прическа изобщо не можеше да става и дума. Лицето й бе изпито, с дълъг нос и насълзени кръвясали очи. Беше сложила ръце на кръста си и приличаше на вещица. Впрочем, тя би трябвало да изглежда точно така, защото беше истинска вещица.

— Дойдох за да поговорим по един много важенн въпрос. Става дума за поведението на вашия син.

От кухнята се показа мисис Дий. Бършеше ръцете си в престилката, а на лицето й бе изписана тревога.

— Ох, дано не е бил непослушен — каза тя.

Мис Гриб мрачно се усмихна.

— Днес им беше класното — абсолютен провал за Мортън.

Мисис Дий съвсем се притесни.

— Ами то… Пролет е… Може би…

— Това няма нищо общо — сряза я мис Гриб. — Миналата седмица трябваше да научат първата част от заклинанията на Колдус. Той не научи нито едно, а вие знаете колко са лесни.

— Хм — беше кратката реакция на бащата.

— По ботаника е същото. Няма никаква представа за основните магически билки. Никаква.

— Не мога да го проумея — изкоментира мистър Дий.

Мис Гриб се усмихна презрително.

— И не е само това. Забравил е цялата тайна азбука, а сме я учили в трети клас. Не знае заклинанието против зло, не може да назове имената на деветдесет и деветте второстепенни демона от Третия кръг, не помни дори и онова, което знаеше за географията на Голямата Преизподня. Бедата е там, че той няма желание да учи.

Съпрузите Дий се спогледаха. Това вече бе сериозно. Понякога детската небрежност е допустима, дори се поощрява, защото доказва, че детето има характер. Но същото това дете трябва да научи основите, ако изобщо възнамерява да стане магьосник.

— Честно казано, ако беше преди два-три века, щях да го оставя да повтаря класа. Или да го изключа. Но сега… Толкова малко останахме — тъжно добави мис Гриб.

Мистър Дий кимна. През вековете магьосничеството все повече западаше. Някои семейства измираха, други биваха унищожени от Злите сили, трети ставаха учени. А на обществеността не й пукаше от магии и древни заклинания.

Владеещите древния занаят в момента бяха останали една шепа хора, разпръснати по целия свят. Той се предаваше по наследство и се изучаваше в частни училища, като това на мис Гриб.

— За всичко е виновно глупавото счетоводство. Не знам откъде му влезе тази муха в главата? — Учителката впи поглед в мистър Дий. — Питам се също и защо това влечение не е било пресечено още в началото?

Главата на семейството усети как се изчервява.

— Но в едно съм сигурна. Докато синът ви не си избие това нещо от главата, той никога няма да се заеме сериозно с магията.

Мистър Дий отмести поглед от кръвясалите очи на мис Гриб. Знаеше, че вината е негова. Нали той донесе онази играчка — сметачната машина. Освен това трябваше веднага да изгори счетоводната книга, когато видя за първи път Мортън да си играе на двойно счетоводство. Но как можеше да предположи, че това ще стане фикс-идея на сина му?

Мисис Дий оправи престилката си и каза:

— Мис Гриб, имаме ви пълно доверие. Какво предлагате?

— Вече направих всичко, на което съм способна. Остава един-единствен изход — да се извика Боарбас, страшилището за децата. Но това, разбира се, ще решите вие.

— О, не, мисля, че засега положението не е чак толкова сериозно — изрече в скоропоговорка мистър Дий — призоваването на Боарбас е много сериозна мярка.

— Както казах, това го решавате вие. Ако искате го викайте, ако искате — изчакайте. Обаче както е тръгнало, вашият син няма да стане магьосник.

Тя стана да си ходи, но мисис Дий се опита да я спре.

— Поне чаша чай няма ли да изпиете?

— Не, не мога — трябва да бързам. Ще присъствам на сбор на вещици в Цинцинати.

И мис Гриб изчезна в облак оранжев дим.

Мистър Дий размаха ръце, за да разсее вонящия пушек, след което затвори вратата.

— Просто не е за вярване, че все още има хора, които използват неароматизирано гориво.

— Нали знаеш, че е старомодна — отвърна жена му.

Замълчаха. Мистър Дий чак сега осъзна изцяло значението на това, което каза учителката. Трудно беше да повярва, че собственият му син, негова кръв и плът, не желае да следва семейната традиция! Не може да бъде!

— След вечеря ще проведа с него един мъжки разговор. Убеден съм, че няма да се наложи да призоваваме Боарбас.

— Добре, вярвам, че ще успееш да го вразумиш — съгласи се мисис Дий и му се усмихна. Той видя в зениците й някогашното вълшебно пламъче…

— Печеното! — изведнъж се сепна тя и пламъчето угасна. Веднага се втурна към кухнята.

 

 

По време на вечерята всички бяха унили. Мортън знаеше за посещението на мис Гриб. Ядеше мълчаливо и хвърляше крадешком гузни погледи към баща си. Мистър Дий, навъсен като буреносен облак, режеше и разпределяше печеното на порции. Мисис Дий изобщо не направи опит да разведри тягосната обстановка с най-новите клюки.

След като набързо привърши с десерта, момчето стана и се прибра в стаята си.

— Така, сега ще го обработя — каза мистър Дий, допи си кафето, изтри си устата и стана. — Къде ми е амулета за убеждения?

За момент жена му остана замислена. После бързо отиде в другия край на стаята и застана пред библиотеката.

— Тука е. — Тя го извади от някаква книга с ярка обложка. — Отбелязвам си страниците с него.

Мистър Дий пъхна амулета в джоба си, вдиша дълбоко няколко пъти и влезе в стаята на Мортън.

Момчето седеше зад бюрото си и пишеше в някаква тетрадка, изпълнена с цифри и други знаци. Пред него бяха подредени шест акуратно подострени молива, мека гума, сметало и любимата играчка — сметачната машина. Цяла камара книги несигурно се крепеше на ръба на бюрото. Между тях се виждаха „Пари“ от Римрамър, „Упражнения по банково счетоводство“ от Джонсън и Келхун, справочникът на Елмън, предназначен за дипломирани държавни счетоводители и още десетина други.

Мистър Дий премести една купчина дрехи, за да освободи място на леглото и седна.

— Как е, сине? — попита той с възможно най-копринен глас.

— Прекрасно, татко — отговори Мортън. — Стигнах до четвърта глава на „Основи на счетоводството“ и успях да отговоря на всички въпроси.

— А с уроците как си? — тихо го прекъсна мистър Дий.

Момчето явно се притесняваше, защото чертаеше по пода фигурки с подметките си.

— Нали знаеш, че днес все по-малко деца могат да учат за магьосници?

— Да, знам. — После отмести поглед и каза нервно: — Но аз искам да стана счетоводител, татко.

Мистър Дий тъжно поклати глава.

— Мортън, Мортън, момчето ми, в нашето семейство винаги е имало магьосник. От осемнадесет века насам фамилията Дий се е радвала на известност и почит в средите на овладелите свръхестествените сили.

Синът му продължаваше да гледа навън и да драска по пода с крака.

— Не бих желал да ме разочароваш, разбираш ли? — Мистър Дий тъжно се усмихна. — Сам знаеш, че счетоводител може да стане всеки. Но на малко хора им е предоставена възможността да овладеят черната магия.

Мортън престана да гледа през прозореца. Взе един молив, впи поглед в острия му графит и започна да го върти.

— Е, момчето ми, какво ще кажеш? Ще бъдеш ли вече по-старателен в училище?

Момчето поклати глава.

Мистър Дий едва потисна гнева си. Какво става с амулета за убеждение? Къде му се дяна силата? Май ще се наложи да го презареди. За всеки случай опита пак:

— Мортън, аз съм покрил едва трети разряд, знаеш го. Останах си магьосник Трета категория, защото родителите ми бяха много бедни и нямаха пари да ме изпратят да следвам.

— Знам — прошепна момчето.

— Искам ти да имаш всичко, от което аз съм бил лишен. Ще ни бъде трудно, но сме заделили това-онова, а останалото ще припечелим.

Мортън хапеше устната си и бясно въртеше молива между пръстите си.

— Какво ще кажеш? Известно ти е, че ако си магьосник Първа категория, не се налага да работиш. Можеш да станеш пряк наместник на Черния повелител. Пряк наместник! Как ти се струва, а?

За момент като че ли момчето се замечта. Устните му леко се отвориха, погледът му доби блясък. Но след това видя книгите върху бюрото, сметалото и моливите.

— Ще стана счетоводител.

— Така ли?! — изкрещя мистър Дий, изгубил контрол над себе си. — Няма да станеш счетоводител, хлапе такова — ще станеш магьосник! Което е било добро за всичките ти прадеди, ще бъде добро и за теб — кълна се в пъкъла! Пак ще си поговорим, мой човек, пак ще си поговорим!

И излезе бесен от стаята.

Това не впечатли особено Мортън, който спокойно отвори една книга по счетоводство и продължи заниманията си.

 

 

Мистър и мисис Дий седяха мълчаливо на дивана. Жената старателно наплиташе въже за ловене на вятър, но мислите й бяха другаде. Бащата мрачно съзерцаваше протърканото петно на килима. Най-сетне се обади:

— Много съм го разглезил. Единственият изход е Боарбас.

— О, не! — беше моменталната реакция на мисис Дий. — Много е малък още.

— Какво, да не би да искаш синът ни да се посвети на счетоводството? Да стане най-обикновен драскач, вместо да се посвети изцяло в служба на Черния повелител?

— Не искам, разбира се. Но Боарбас…

— Знам, знам. И без друго се чувствам като убиец.

Няколко минути седяха мълчаливо. Накрая мисис Дий плахо продума:

— А защо да не извикаме баща ти? Сигурна съм, че ще ни помогне — той обичаше Мортън.

— Да, обичаше го. Само че трябва ли да го безпокоим? Все пак, минаха едва три години, откакто почина.

— Така е — съгласи се мисис Дий и разплете един грешен възел от въжето за ловене на вятър. — Обаче сме поставени пред дилемата: или да извикаме стария джентълмен, или да призовем Боарбас.

Мистър Дий се предаде пред този железен аргумент. Вариантът с дядото на Мортън беше много по-приемлив от този с Боарбас. Започна приготовленията за призоваване на мъртвия си баща. Сложи на килима прах от рога на еднорог, нокът от прилеп и парче от драконов зъб.

— Къде си дянала магическата ми пръчка?

— Прибрах я в торбата при стиковете за голф.

Мистър Дий взе пръчката, застана над купчината магически атрибути и започна да я движи, като изговаряше трите думи за освобождаване на духове. Накрая изрече името на баща си.

От килима веднага се издигна тъмна струйка дим.

— Здравей, татко! — поздрави мисис Дий.

— Много съжалявам за безпокойството — започна мистър Дий, — но синът ни Мортън, твоят внук, не желае да стане магьосник. Представяш ли си? Иска да става… счетоводител!

Димът потрепери, изправи се и изписа една от тайните руни.

— Да, да — отговори мистър Дий. Опитвахме се да го убедим. Но той остава непреклонен.

Димът отново промени формата си и изписа друга руна.

— Да, и ние сме на мнение, че така е най-добре. Ако успееш да го уплашиш истински, той ще забрави глупавото счетоводство. Знам, че е жестоко, но все пак е за предпочитане пред Боарбас.

Струйката дим кимна и се устреми към стаята на Мортън. Мистър и мисис Дий се отпуснаха на дивана и зачакаха.

Вратата на стаята се отвори с гръм и трясък, като от чудовищен порив на вятъра. Момчето вдигна глава, смръщи вежди и продължи да чете.

Пушекът прие очертанията на грифон с акулова опашка. Ревна гръмовно и се присви готов за скок.

Мортън хвърли бърз поглед, повдигна рамене и продължи да попълва цифри в една от колонките.

Крилатият лъв стана на триглав гущер. От хълбоците му шуртеше кръв. Запристъпя към момчето, бълвайки огън с трите си уста.

Мортън записа и последната цифра в колонката, събра ги, провери резултата със сметалото и чак тогава удостои гущера с бегъл поглед.

Димът реши, че видът му явно не е достатъчно ужасен и се превърна с крясък в огромен прилеп. Закръжи над момчето, издавайки страховити звуци.

Мортън пренебрежително се усмихна и започна да попълва нова колонка.

Мистър Дий не издържа и кресна:

— По дяволите! Не те ли е страх?!

— От какво? — невинно попита Мортън. — От него ли? Та това е дядо.

Димът прие обичайната си форма. Кимна тъжно към сина си, поклони се на снаха си и изчезна.

— Довиждане, дядо — извика след него Мортън.

После стана от стола и отиде да затвори вратата.

— Край — изкоментира мистър Дий. — Синът ни е станал твърде самонадеян. Остава ни само Боарбас.

— Не! — жена му изглеждаше сломена.

— Мисля, че нямаме друг избор.

— Така е — отговори мисис Дий. На очите й напираха сълзи. — Но ти знаеш как се справя Боарбас с децата. Никога не остават същите.

Мистър Дий запази каменно изражение.

— Да, но не мога да му помогна по друг начин.

— Той е толкова малък — проплака майката. — Това… Срещата с Боарбас ще го травматизира.

— Ако наистина стане така, ще използваме най-добрите психотерапевти, за да го излекуват. Ще намерим най-способните, които могат да се наемат с пари. Обаче синът ни трябва да стане магьосник.

— Добре тогава — съгласи се мисис Дий. Вече не криеше, че плаче. — Само че не се надявай да ти помагам.

„Жена — помисли си мистър Дий. — Ще намери начин да се отдръпне в най-трудния момент.“

Той започна приготовленията за призоваване на Боарбас. Сърцето му биеше лудо.

Най-напред сложи три рисунки — дванадесетлъчева звезда, в която се виеше безкрайна спирала, заключена в пентаграма. После насипа билките и екстрактите — все скъпи неща, но абсолютно задължителни при тази магия. Накрая изрече защитното заклинание, без което Боарбас щеше да се освободи от астралното поле и да ги унищожи всички. Остана да капне три капки кръв от хипогриф…

— Къде е кръвта от хипогриф? — попита той, докато ровеше из шкафа в хола.

— В кухнята, в шишенцето от аспирин — каза мисис Дий с глух глас, бършейки очите си.

Мистър Дий намери шишенцето и вече всичко бе готово. Запали черните свещи и каза заклинанието за призоваване на демони.

Въздухът в стаята се нажежи. Оставаше само едно — да изрече името.

— Мортън — извика бащата. — Ела тук!

Синът му се показа. В ръката си държеше една книга по счетоводство. Изглеждаше дребен и беззащитен.

— Мортън, сега ще извикам Боарбас. Не ме принуждавай да правя това, моля те!

Момчето се ококори и пребледня. Направи крачка назад, но упорито поклати глава.

Мистър Дий отсече:

— Добре! БОАРБАС!

Разнесе се страхотен гръм, въздухът стана още по-горещ и се появи самият Боарбас. Беше висок до тавана и злобно се смееше.

— Я, едно момченце! — извика демонът с глас, който едва не събори къщата.

Устата на Мортън се отвори, челюстта му провисна, очите му сякаш всеки момент щяха да изскочат от орбитите…

— Едно непослушно момченце — прогърмя Боарбас и се изкикоти. Пристъпи към него. Къщата жално скърцаше при всяка крачка.

— Махни го! — извика мисис Дий.

— Разбира се — отвърна мъжът й. — Но след като си свърши работата.

Огромните напукани ръце се протегнаха към момчето. То обаче отвори счетоводната книга и изпищя:

— Спаси ме!

В този момент се появи много висок и изключително мършав старец. Беше покрит с пера за писалки и листа от книги по счетоводство. Две големи, празни нули заместваха очите.

Боарбас се обърна към новодошлия с думите:

— Зико пико рийл!

Мършавият само се засмя и занарежда:

— Договор на корпорация извън предмета на нейната дейност е не само унищожим, но и нищожен по право.

— Боарбас отхвръкна назад и падна, като счупи един стол. С мъка се изправи на крака. От ярост излъчваше непоносима горещина. Обърна се към стареца и изрече върховното заклинание на демоните:

— ВРЕТ ХЕТ ХОУ!

Мършавият старец застана пред Мортън, за да го прикрие и изстреля гибелните думи:

— Просрочване, пропадане, оттегляне на иск, отказ от претенции, отменяне на дело и — смърт!

Демонът изпищя. Припряно заотстъпва назад, отчаяно зашари с ръце във въздуха, откри отвора и изчезна.

Старецът се обърна към свитите в ъгъла родители и каза:

— Аз съм Счетоводителят. Искам да сте наясно, че синът ви е сключил договор с мен, според който той е мой ученик и ще стане мой слуга. За неговата вярна служба аз, СЧЕТОВОДИТЕЛЯТ, ще му се отплатя богато — ще го науча как да обрича душите на хората, като ги вкарва в прокълнатата паяжина от цифри, формуляри, правонарушения и репресивни мерки. Можете да видите и знака, с който съм го белязал.

Старецът хвана дясната ръка на момчето и посочи мастиленото петно на средния му пръст.

Обърна се към Мортън и изрече по-меко:

— Утре ще разгледаме някои аспекти на укриването на доходи, с цел избягване на данъчното облагане, неминуемо водещи към душевна гибел.

— Да, сър — отговори Мортън с готовност.

Счетоводителят изгледа още веднъж родителите и изчезна.

Няколко секунди цареше тягостно мълчание. После мистър Дий се обърна към жена си и каза:

— Е, това е. Момчето толкова иска да стане счетоводител, че аз не виждам смисъл да му преча.

Край

Богат, здрав и красив търговец редовно се моли в църквата, но всеки път лицето му изглежда все по-тъжно. Падрето го пита: "Защо, човече, след като всичко ти е наред?", а той му отговаря: "Нещо не се получава така, както искам. Явно щастието не е в материалното. Какво да правя?". Тогава божият служител му предложил: "Не мога да ти помогна, но ще ти дам една книга - Библията. Пусни я отвисоко и като падне, виж на коя страница се е отворила. Каквото пише там, това да бъде". Година по-късно търговецът отново влязъл в храма, но вече бил изключително доволен от живота. Падрето полюбопитствало: "На коя страница се отвори Библията?". "О, не помня, но това нямаше никакво значение", обяснил късметлията. 

Някога отдавна живеел в древен град Майстор, заобиколен от своите ученици. Най-способният от тях се замислил веднъж:
- А има ли въпрос, на който нашият Майстор няма да може да отговори?
Той отишъл на зелената ливада, хванал най-красивата пеперуда и я скрил в своите длани. Пеперудата естествено шавала, движела се, гъделичкала дланите на ученика. С усмивка той отишъл при Майстора и го попитал:
- Кажете, каква пеперуда имам между дланите си - жива или мъртва?
И здраво държал пеперудата и бил готов във всеки един миг да я смачка заради своята истина. Необръщайки дори глава, за да погледне своя ученик, Учителят отговорил:
- Всичко е в твоите ръце.
 

Решил веднъж Митхад паша да посети Силистренския гарнизон. Пристигнал пашата в гарнизона, а се случило едно хубаво време, един ясен майски ден. Гледа пашата - слънцето грее, небето се синее, Дунавът се ширнал величествено, аскерът се строил като по конец, топовете лъщят, байраците плющят.
Напълнила му се душата на пашата и казал на бимбашията:
- Бимбаши, я да вземете да гръмнете с всичките топове, че да ми направите кефа!
Бимбашията обаче изведнъж се сконфузил и замънкал:
- Паша ефенди, има девет причини да не можем да гръмнем с топовете. Първата е, че от три месеца не са ни карали джепане. Втората е, че...
Преди обаче да довърши, пашата го прекъснал властно с жест и рекъл строго:
- Бимбаши, стига! До тук с обясненията. Щом няма джепане, останалите осем причини си ги дръж за себе си.

Високо, високо в хималайските планини имало село, в което живеел мъдрец. Вече бил много стар и изнемощял. Всички жители на селото вярвали на всяка негова дума, считали го за светец и пророк и нямало случай, в който негово пророчество да не се е сбъдвало. Ако той предричал война, започвала война, ако предсказвал студена зима, започвали страшни студове.
Веднъж този пророк с огромна печал, почти плачейки се обърнал към жителите на селото и казал:
- Утре слънцето няма да изгрее.
После се скрил в пещерата, където живеел.
В селото настъпила паника. Някои мислели да се самоубиват, други нарамили покъщнина и тръгнали да бягат за да избегнат края на света. А най-спокойните и силни духом решили да се молят.
В ранно утро всички се събрали в центъра на селото за да посрещнат заедно свършека на света.
Но слънцето изгряло!
Тогава тълпата с викове "измамник" се спуснала към пещерата, където живеел мъдрецът.
Там всичко било тихо. Пророкът умрял през тази нощ.
Извод: Учете се правилно да анализирате прогнозите.

Старец решил да се разходи до близкото езеро и да набере гъби. Взел със себе си и голяма кошница за гъбите. Когато стигнал до езерото чул викове и весел смях. Наближавайки видял, че в езерото се веселят няколко момичета, къпейки се голи. Виждайки стареца, те се скрили в далечния край на езерцето. Едно от момичетата му извикало:
- Няма да излезем оттук, докато не се разкараш!
Старецът се намръщил:
- Аз не съм дошъл тук за да ви наблюдавам как плувате голи или се обличате, - показвайки кошницата казал,
- Само дойдох да нахраня пуснатите малки крокодилчета.
Извод: и старците умеят да съобразяват бързо.

Анкета

Ето 4 въпроса, които използват кадрови служби на световно ниво за да оценят способностите на кандидати за работа.
Въпрос 1: Как да напъхаме жираф в хладилник?
Правилен отговор: Отваряме вратата на хладилника, пъхаме вътре жирафа, затваряме вратата на хладилника.
-> Този въпрос помага да се изясни, дали нямате склонност към търсене на много сложни решения за прости ситуации.
Въпрос 2: Как да се постави в хладилник слон?
Неправилен отговор: Отваряме вратата на хладилника, пъхаме вътре слона, затваряме вратата на хладилника.
Правилният отговор: Отваряме вратата на хладилника, изваждаме отвътре жирафа, пъхаме слона, затваряме вратата на хладилника.
-> Този въпрос помага да се изясни, способни ли сте при взимане на решения да отчитате вашите предходни действия.
Въпрос 3: Лъвът свикал общо събрание на всички животни. Явили се всички, освен едно животно. Кое животно не се е явило?
Правилният отговор: Не се е явил слонът, нали е в хладилника...
-> Този въпрос проверява вашата памет.
Дори и да не сте отговорили правилно на предишните три въпроса, ви остава шанс да покажете на какво сте способни.
Въпрос 4: Как може да се пресече широка река, пълна с крокодили?
Правилният отговор: Плувайки. Нали крокодилите са на събрание у лъва.
-> Този въпрос изяснява дали се учите от собствените си грешки...

 

Анкета

Нужно е да се отговаря бързо, без да се губи време!!!
1. Участвате в състезание и изпреварвате бегача, заемащ втора позиция. На кое място сте вие сега?
Отговор: Ако сте отговорили, че сте първи, сте дали абсолютно грешен отговор. Вие сте изпреварили втория бегач и сте заели неговото място, така че сега сте на втора позиция.
Опитайте да не сгрешите на втория въпрос. 
2. Изпреварили сте последния бегач, на кой позиция се намирате?
Отговор: Ако сте отговорили, че сте предпоследен, вие отново сте дали абсолютно грешен отговор.
Помислете. Как бихте изпреварили бегача, който е последен? Ако вие сте били след него, значи той не е бил последен. Получава се, че използването на мозъка ви не е най силното ви качество.
Но все пак - ето още един въпрос. Не пишете нищо и не използвайте калкулатор и помнете - трябва да отговаряте бързо. Имате 1000. Прибавете 40. Прибавете още 1000. Плюс 20. Плюс 1000. И плюс 10.
Колко получихте? Отговор: 5000? Отново е грешен. Правилният отговор е 4100.
Днес явно не е силният ви ден, но все пак може да успеете с последния въпрос. 
Бащата на Мери има 5 дъщери: 1. Чача; 2. Чече; 3. Чичи; 4. Чочо. 
Въпрос: Как се казва петата дъщеря? Мислете бързо. 
Отговор: Чучу? Не! Разбира се, че се казва Мери. Прочетете пак въпроса.
И накрая прощавайте...

Умрялото магаре

Моше купил за 100 долара магаре от стар селянин. Селянинът трябвало да му докара магарето на
следващия ден. Пристигнал селянинът както се били уговорили, но без магарето. 
- Простете, но магарето умря.
- Тогава ми върнете стоте долара.
- Не мога, изхарчих ги...
- Добре тогава все пак ми докарайте магарето.
- Какво ще правите с него? - запитал старецът.
- Ще го разиграя на лотария.
- Но вие не може да разиграете на лотария умряло магаре!
- Повярвайте мога, просто на никой няма да кажа, че магарето е умряло.
Месец по-късно селянинът срещнал Моше.
- Какво стана с умрялото магаре?
- Разиграх го, както ви казвах. Продадох 500 лотарийни билета по два долара и получих 898 долара
печалба. 
- И никой не протестира?
- Само тоя, който спечели магарето... Просто му върнах двата долара.

Подаръците на държавата, Олег Атабашян

Няколко дни преди Държавния празник се отбих в магазина, за да си купя сол. Пакетите със сол
си стояха грижливо подредени в кашони, но някакъв човек ми каза, че тази сол е закупена от
Държавата и най-добре е да си вървя вкъщи по живо, по здраво... Аз извадих един пакет, обаче
с рязко движение непознатият го изтръгна от ръцете ми заедно с моите пръсти и го върна в
кашона - там, където му беше мястото.
Тръгнах си към къщи и по пътя спрях да погледам как пада снегът. Тутакси към мене се доближи
някакъв тип, който ми съобщи, че снегът принадлежи на Държавата и ми извади едното око.
На улицата поспрях до репродуктора, за да послушам музика, но изневиделица пред мене се появи
един мъж. Той ми напомни, че и музиката принадлежи на Държавата и ми отряза ухото.
Тогава аз се насочих към аптеката, ала там ми казаха, че моят организъм е притежание на
Държавата и ме откараха в Държавна болница. В болницата ми изрязаха черния дроб, стомаха и
белите дробове просто защото се оказа, че храната и въздухът също били собственост на
Държавата.
Накрая ми връчиха справка с Държавен печат и аз я отнесох в службата си. Там вече се готвеха
за празника. И тъй като няма празник без подаръци, всички ние получихме своите торбички с
подаръци. Отворих аз моята торбичка и вътре видях пакет сол, откъснати пръсти, око, ухо,
черен дроб, стомах и бял дроб. Пакетът кокетно беше привързан с червена панделка. Не липсваше
и поздравителната картичка, в която се отправяха най-сърдечни пожелания. Тогава заедно с
всички и аз запях весела песничка, която разказваше колко радостно е да се живее, когато
Държавата безвъзмездно ти дарява всичко необходимо...
Ето че най-сетне празникът настъпи!

Когато случайно имаш наистина лош ден и просто искаш да си го изкараш на някой, направи го, но не на някой който познаваш, а на някой, който не познаваш.
Всичко започна когато един ден си седях на бюрото и си спомних за телефонен разговор който трябваше да проведа, а бях забравил. Намерих номера и позвъних. Вдигна мъж който каза:
- Ало?
- Здравейте, аз съм Крис. Мога ли да говоря с Робин Картър?
Неочаквано телефона ми беше затворен. Не можах да повярвам, че някой може да бъде толкова груб. Намерих верния номер на Робин и и се обадих – бях разменил последните две цифри на номера. След като свърших разговора с нея отново набрах „грешния" номер. Когато някой от другата страна ми вдигна, аз извиках
- Ти си ГЪЗ!!! - и затворих.
Записах си номера с думичката „ГЪЗ" до него и го прибрах в чекмеджето на бюрото. На всеки няколко седмици когато плащах сметки или просто имах наистина лош ден аз звънях на този номер и крещях в слушалката „Ти си ГЪЗ!!!". Това винаги ме успокояваше. Когато програмата „Разбери кой звъни" се появи и в нашия район си замислих че моето терапевтично „Ти си ГЪЗ!!!" трябва да спре. Така че отново му се обадих и казах:
- Здравейте, аз съм Джон Смит от телефонната компания. Обаждам ви се за да разбера дали се интересувате от нашата програма „Разбери кой звъни".
- НЕ! – извика той и ми затвори. Веднага го набрах отново и му казах
- Защото си ГЪЗ!!!

Един ден бях до супермаркета, чакайки да се освободи място за паркиране. Някакъв пич с черно БМВ ме изпревари и паркира на мястото, за което търпеливо чаках. Натиснах клаксона и се разкрещях, че аз чакам за това място. Идиота не ми обърна никакво внимание. Тогава забелязах табелката „Продава се" залепена на прозореца, така че си преписах телефонния номер от нея. След няколко дни, точно след като звънях на първия „ГЪЗ"(сложил съм си номера му на бутоните за бързо набиране), си помислих, че не е лоша идея да звънна на беемве гъза също.
- Ало, вие ли сте човека който продава черно БМВ?
- Да. Аз съм.
- Можете ли да ми кажете къде мога да видя колата?
- Разбира се. Аз живея на 1802 Запад, 34-та улица. Жълта къща и колата е паркирана точно отпред.
- Извенете, вашето име е?
- Казвам се Дон Бъргмайер. - отговори ми той.
- Дон, по кое време сте си вкъщи?
- Всеки ден след 17.00.
- Слушай Дон, мога ли да ти кажа нещо?
- Да?
- Дон, ти си ГЪЗ!!! - и затворих. Добавих номера му в бутоните за бързо набиране.
Сега, когато имам лош ден, имам и двама гъзове на които да звъня. След няколко месеца ми дойде идея. Звъннах на гъз N1:
- Aло? – попита той.
- Ти си ГЪЗ!!! – но не затворих.
- Още ли си тук? – попита той.
- Да, тук съм – казах аз.
- Спри да ми звъниш!! – изкрещя той.
- Нама пък! – изкрещях му и аз.
- Кой си ти? – проклинаше той
- Казвам се Дон Бъргмайер.
- Така ли? И къде живееш?
- 1802 Запад, 34-та улица, ГЪЗ ТАКЪВ! В жълта къща и черния ми баварец паркиран отпред.
- Ей сега идвам Дон. По добре почни да си пееш молитвите! – заплаши ме той.
- Мухаха! Като че ли ме е страх от теб ГЪЗ смотан!
След това звъннах на гъз N2:
- Aло? – каза той.
- Здрасти бе ГЪЗ сплескан – казах аз, отново без да затварям.
- Само да те намеря... – се развика той.
- И? – прекъснах го аз – Какво ще направиш?
- Ще те спукам от бой!
- Е, значи това е твоя шанс – казах аз – Ей сега идвам да видим!
След което затворих и незабавно се обадих в полицията и им казах, че живея на 1802 Запад 34 улица, и в момента се прибирам за да убия моя любовник. След което звъннах в Новините на 9 канал, за да ги уведомя че двама гейове се бият на 1802 Запад, 34-та улица. Бързо отидох до колата и тръгнах към 34-та улица. Там имаше двама задници, които се пребиваха от бой пред 6 патрулки, полицейски хеликоптер и репортерски екип от новините!

Ето сега се чувствам добре. Управлението на гнева наистина работи!!!

 

Високо, високо в хималайските планини имало село, в което живеел мъдрец. Вече бил много стар и
изнемощял. Всички жители на селото вярвали на всяка негова дума, считали го за светец и пророк и
нямало случай, в който негово пророчество да не се е сбъдвало. Ако той предричал война, започвала
война, ако предсказвал студена зима, започвали страшни студове.
Веднъж този пророк с огромна печал, почти плачейки се обърнал към жителите на селото и казал:
- Утре слънцето няма да изгрее.
После се скрил в пещерата, където живеел.
В селото настъпила паника. Някои мислели да се самоубиват, други нарамили покъщнина и тръгнали да
бягат за да избегнат края на света. А най-спокойните и силни духом решили да се молят.
В ранно утро всички се събрали в центъра на селото за да посрещнат заедно свършека на света.
Но слънцето изгряло!
Тогава тълпата с викове "измамник" се спуснала към пещерата, където живеел мъдрецът.
Там всичко било тихо. Пророкът умрял през тази нощ.
Извод: Учете се правилно да анализирате прогнозите.