Блог

Август 2014 (2) Ноември 2013 (4) Януари 2012 (1) Ноември 2011 (1) Декември 2009 (2) Юни 2009 (2)
25 Януари 2012 г.Vive La France!

Не забравям една снимка, показвана от баща ми. Беше изрезка от старо списание. На нея беше снимана една ръка. „Тя е свещена”, разказваше баща ми. Ръката принадлежеше на Сохомон Тейлерян. През 1921 в Берлин той застрелва Талаат паша - бивш вътрешен министър на Турция и един от инициаторите за арменското етническо прочистване. Убийството се извършва пред много хора, убиецът се предава. Съден е в Германия и оправдан. Оправдан е, защото процесът се превръща в трибуна, разказваща за зверствата на турската държава през 1915 и следващите години.
Като повечето арменци израснах с тези спомени. Родителите на баща ми успяват да избягат от Турция по чудо, скрити в товарни вагони в Истанбул от техен близък. Механизмът на геноцида е прост. Под претекст Първата световна война са мобилизирани всички боеспособни арменци. Избити са в турската армия. Старците, жените и децата са събрани, сформирани са кервани, които ги отвеждат в пустинята. Целта е била масовото им избиване сред пустинните пясъци. Малцина оцеляват. Бащата на майка ми, на 7 години, става свидетел на смъртта на повечето си близки роднини. По чудо е харесан от арабски богаташ, който го прибира в своята къща, започва да го обучава на арабски, осиновява го. Дядо ми забравя родния си език, произхода си, рожденото си име. По чудо, негов далечен родственик го вижда след 8 години, когато е бил на 15. Вика го навън, започва да му разказва за всичко случило се. Дядо ми си спомня всички преживени мъки, избягва от арабския богаташ и със своя роднина пристига в България. Повечето възрастни арменци в Пловдив говорят турски. Дядо ми забранил изговарянето на турска дума в къщи. Бил е силна и независима личност.
Преди няколко години в Париж беше издигнат паметник на Гомидас. Той е гениален арменски композитор и религиозен деец. Бива арестуван в Истанбул през април 1915 г. заедно със стотици други арменски интелектуалци. Става свидетел на нечовешките зверства на турските главорези. Освободен е поради застъпничеството на много европейски интелектуалци. Не понася тежките спомени и полудява. Умира в парижка психиатрия през 1935 г. Бях в Париж и видях този паметник. Намира се на до Сена, в красива крайбрежна алея. Недалеч е една от арменските църкви в Париж. Паметникът се охраняваше от полицаи и полицейска кола със запален двигател. Турците били обещали да го разрушат.
Преди две години в Истанбул посетих Арменският квартал. До него се намират Арменската патриаршия, Арменско училище и Арменска църква. Бях посрещнат изключително радушно в Арменската църква. Основното, за което ме разпитваха беше за отношението на българите към арменците. Разказах им, че отношението е позитивно, че няма етнически проблеми и деление. Разказаха ми, че при тях положението е много тежко, че са под непрекъснат стрес и заплахи. И пред тези сгради имаше полицейска кола със запален двигател. Малко по-късно в Истанбул беше убит и редакторът на арменски вестник Хрант Динк. Не че си е позволил да спомене за Геноцида. Просто изразявал съмнение в достоверността на някои турски исторически изследвания.
Когато някой се опитва да пише, че Геноцидът е минало, нека тази страница да е затворена и т.н. се сещам за тези изплашени мои сънародници в Турция. За тях Геноцидът не е завършил.
Във Франция ще се наказва отричането на Геноцида. Обяснението, че това се прави за да се спечелят гласовете на френските арменци са глупави. Турското малцинство във Франция е в пъти по-многочислено.
В хода на тези мисли ми става малко мъчно за постепенното промиване на мозъци в България. Как изведнъж започна една очевидно координирана и режисирана атака с турски сериали. Как българите, страдали векове наред от турските поробители, не желаят да обидят турската управа. Как всяка управляваща партия е радетел на турското присъединяване към Европа, сякаш Турция е най-близкия ни и исторически съюзник.

Арменците от цял свят са благодарни на Франция!